Направи си сам - дървена кукла

Има ли по-ценна играчка от тази, която детето само си е направило. Вложения труд и старание, и придават неповторимост. От друга страна, намереното дърво, от което ще направи играчката си, внушава в него чувство на благодарност. „Какъв вид дърво е това, от къде идва, кой го е изрисувал така, може би приказни горски същества…“Все въпроси, които ще си зададе малкото дете, и които поддържат чувството на удивление от света, в който живее.

За нашето занимание подбрахме средно дебели клонки от бъз. Уникалното в този вид дърво е, кухината, която има в средата на клонките.

За да направим тези кукли, ни бяха необходими малки триони, дървени топчета и дървени шишове.

След като изрязаха малко парче от дървото, децата леко го загладиха с шкурка.

Следващата стъпка беше пробиване на дървото с дървения шиш.

Добре е главата да се уплътни с малка клечка или да се залепи, ние използвахме клечка.

От тук нататък всичко е въпрос на въображение. Дрехата на човечето може да е всякаква…

Група за игра - 24.07.2014 г.

На 24.07.2014 год. от 17.30 часа, ще се съберем отново на открито до шадравана на Жабките, този път, за да поговорим за ползите за децата от играчките, изработени от естествени материали, за сетивата на децата. Ще направим и малка дървена играчка. Заниманието е подходящо, както за малки деца, така и за по-големи. Може да си носите дървени топчета, малко парче плат или филц, шкурка. За тези, които не разполагат с необходимите материали, ще бъдат осигурени срещу 2 лв.

За информация и записване тел. 0889 699 058.

Група за игра 09.07.2014 год.

И този път, хубавото лятно време отново предразполагаше за занимание на открито. Тъй като полетата около Стара Загора вече греят с хиляди малки слънца, които не откъсват поглед от слънцето, то и приказката ни е за един слънчоглед. Деца и родителите заедно помогнаха за да направим част от куклите за разказването и.

Слънчоглед

Две малки петлета вървели около оградата на стопанския двор и открили две семенца.

-       Ко-ко-ко!-казал Златния гребен - Скоро не съм ял и съм гладен.

И той изял едното семенце.

-       Ко-ко-ко! -казал Червения гребен-аз не съм гладен и искам да скрия някъде другото.

Той направил дупка до стената, поставил там семето и затрупал малката дупка с пръст. Скоро започнало да вали.

-       Ко-ко-ко! Засмял се Златния гребен, - твоето семенце ще се намокри. Виж как ти се криеш от дъжда.

Червения гребен не искал да отговори и решил да замълчи. Минали няколко месеца, те пораснали и станали красиви петли.

-       Ко-ко-ко! Извикал Златния гребен - аз изядох едно семенце, което намерих на полето. Жалко, че беше само едно и не ме насити.

-       Аз също отивам да хапна, усмихна се Червения гребен и се приближил до стената, където заровил семенцето.

Там бил пораснал голям и красив слънчоглед и вместо едно семенце, под него имало много, много нападали семена.

-       Елате! - извикал Червения гребен на пилетата, кокошките и патиците ... Той поканил всички да ядат семената на слънчогледа, имало достатъчно за всеки и дори останали.

Източник: http://suhijo.com/2013/05/cuentos-cortos-el-girasol/

 

Еньовден 2014 г.

Сдружение за валдорфска детска градина и училище-Стара Загора ще отпразнува Еньовден с бране на билки на 24.06.2014 (вторник) от 10:30 в гр. Казанлък.
Носете си торби от плат или кошници, постелки за сядане и храна за пикник.

За контакти: тел. 089867816.

Група за игра 11.06.2014 год. - Стара Загора

„Здравей, какъв прекрасен ден

радвам се, да те видя…“

Днес беше един наистина прекрасен и вдъхновяващ ден за групата ни за игра.

За първи път след зимата се събрахме навън, в парка…

Пяхме и играхме отново игри с пръсти

Нашата гостенка, която посещава група за игра в града, в който живее в Канада, ни разказа „Приказка за четирите елемента“

И малки и големи се включиха в плетенето на охлювчета на един пръст.

А във времето за свободна игра децата пускаха парашути от коприна

 

 

Кампания в INDIEGOGO

Скъпи приятели,

За краткото си съществуване  „Сдружение за валдорфска детска градина и училище-Стара Загора“ от началото на 2013 год до сега, изцяло с лични средства на участниците в него и с доброволчески труд на членовете, с цел популяризиране на валдорфската педагогика и дейността ни:

1. Създадохме и поддържаме сайтовете http://new-waldorf-sz.blogspot.com/ и http://feylandia777.blogspot.com/;

2. Отпечатахме и разпространихме флаери и информационни брошури;

3. Организирахме разнообразни прояви за родители и деца, за работа с восък, глина и вълна на безвъзмездно почасово предоставени площи за нуждите на Сдружението от симпатизанти на валдорфската педагогика в големи търговски центрове;

4. Участвахме две поредни години в младежкия фестивал „Различния поглед“, където направихме къща за феи и подредихме „Валдорфска детска градина за 1-ден“ с личното оборудване на едно от семействата от Сдружението;

5. Участвахме в радио и телевизионни предавания популяризиращи валдорфската педагогика;

6. Организирахме лекции, отпразнувахме заедно годишните фестивали;

7. От началото на 2014 год. , сформирахме плейгрупа за деца от 3 до 6 год., която се провежда в дома на едно от семействата.

За да сбъднем мечтата си, нашите деца и децата на Стара Загора да имат възможност да посещават валдорфско училище и детска градина имаме нужда от подкрепата на всеки един от вас, било то с идеи, споделен опит или финансова помощ.

Бихме искали да наемем и оборудваме сграда с: маси, столове, чинове, черни дъски, играчки, материали и консумативи, в която да се провеждат ежедневни занимания и да се предприемат действия за легализирането и за валдорфско училище с предучилищна група.

Българското министерство на образованието не финансира алтернативните форми на образование и за това те са възможни само за малцина, а принципа е, че валдорфското образование трябва да е достъпно за всички. В тази връзка стартирахме кампания за търсене на финансова подкрепа, както от сродни организации, така и от всеки, който чувства в себе си желание да подкрепи нашата дейност. Вашата подкрепа би помогнала да реализираме идеите си, както и на повече родители да имат достъп до валдорфско образование.

Споделянето на тази информация и кампанията за набиране на средства, дава възможност, тя да достигне до повече хора, които биха имали желание и възможност да помогнат.

Предварително благодаря на всички, както на тези, които вече се свързаха с нас, с конкретни предложения така и на проявилите интерес към работата на нашето сдружение и популяризиращи кампанията...

Наталия Дончева – председател на

„Сдружение за валдорфска детска градина и училище-Стара Загора“

Линк към кампанията:

https://www.indiegogo.com/projects/creating-a-waldorf-kindergarten-and-school-in-stara-zagora-bulgaria

„Група за игра“ – 11.05.2014 год. Стара Загора

Пролетното настроение се пренесе във всяка една от дейностите на групата за игра този месец. Пролетни игри с пръсти, Приказка за малката авлига и пеперуди от филц за децата…Какъв по-добър начин да усетиш и заживееш в синхрон с промените в природата.

Приказка за малката авлига

Имало едно време две птички - майка и татко авлиги, които построили гнездо на едно дърво. То било направено от суха трева, перца и всякакви прекрасни неща.

Скоро след като гнездото било завършено, женската снесла две яйца в него, а след това тя и таткото вече не мислели за нищо друго, освен за това как да пазят тези яйца защитени и топли. Майката ги мътела ден и нощ; дори когато таткото и казвал, '' Ти наистина трябва да полетиш малко и да ме оставиш да се грижи за яйцата", тя не е искала да ги остави.

След известно време две малки птичета, братче и сестриче, се излюпили от яйцата. Птичетата били, толкова слабички и мънички, че не можели да се грижат за себе си, но те отваряли човките си много широко и писукали – „Пи-пи-пи, скъпа мамо, пи-пи-пи!" Техните родители били заети по цял ден да търсят нещо за ядене. Пиленцата растели бързо и скоро се покрили с меки пухкави перца, които били най-добрата дреха в света за малки птичета.

Минавали ден след ден птичетата пораснали и вече не били мънички и слабички.

Тяхната майка им казала един ден "Вие сте почти готови да се научите да летите" и те се почувствали много големи. Същият ден майка им и баща им отлетели заедно, за да намерят нещо за вечеря, и докато те не били в гнездото, малките птици чули много странен шум, който сякаш идвал от едно езерце, близо до дървото Той звучал така – „Ква-ква ква!“

''O! Какво ли може да е? ", казало сестричето.

"Ще надникна от гнездото, за да видя" - отговорило братчето.

Но, когато погледнало надолу, не видяло нищо, въпреки че много ясно се чувало: "Ква-ква!" Птичето се навело още малко напред и малко по-надолу, докато му се завило свят.

"Пи-пи! Ще паднеш!" извикало сестричето. То едва го бе изрекло и братчето се изтърколило от гнездото надолу към земята! Не се ударило, но било много изплашено! „Пи-пи!, мамо, пи-пи, тате!" писукало то. „Пи-пи! " изписукало тъжно сестричето в гнездото, но майката и бащата били твърде далеч, за да ги чуят.

Падналото птиче заподскачало на земята и се огледало. То било близо до езерото и звукът, който чуло, сега бил много силен: ''Ква-ква!"

"Пи-пи!" извикало птиченцето и в един момент до него скочила голяма жаба. Това била старата жаба – учителка в училището, и тя преподавала пеене на малките жаби. "Ква-ква!"-казала тя. „Как мога да уча малките жаби да пеят, когато вдигаш такъв шум?"

"Пи-пи! Искам мама!", казало мъничкото птиче. Тогава жабата видяла, колко малко е пиленцето, и и станало мъчно за него. "Ела с мен", казала тя, "и аз ще те научи да пееш." Но мъничкото птиче писукаше по-силно от всякога. Дори гълъбицата, която пеела приспивна песен на бебета си на едно съседно дърво, долетяла да види какво става.

"Аз не мога да приспя моите деца в тази врява," казала тя на жабата, но когато видяла малката птичка, и тя я съжалила, като жабата. „Скъпо птиченче“, извикала тя "аз ще се опитам да намеря твоята майка." Върнала се при децата си, помолила ги да бъдат кротки и тихи и след това отлетяла надалеч за да търси родителите на падналото птиче.

Не след дълго тя срещнала бащата и майката на малката птичка, и всички се върнали бързо. Птичето все още писукало тревожно на земята.

"То е прекалено малко, за да бъде вън от гнездото", писукала майка му, ''Опитай да полетиш с крилата, както аз го правя", казал баща му. Птичето разперило криле и се опитало да лети, но тъй като било още малко, то не можело да достигне гнездото на дървото.

"Изпратете го в моето училище, и аз ще го научи да плува", казала жабата "това е по-добро от летенето, и много по-лесно се учи, аз съм сигурна, че ще успее". Жабата била много любезна, но майката на птичето и отказала: „Малките пиленца не харесват студената вода, могат да измръзнат от нея.“

Докато говорели, те чули шум от приближаващи стъпки, някой идвал към тях, подсвирквайки си весела мелодия.

"Идва едно момче!"- казала жабата

„То сигурно ще вземе моето скъпо дете и ще го сложи в клетка! Моля те, лети! Лети!" изписукала майката. Но преди птичето да успее да каже "Пи-пи! " момчето го видяло.

Тогава бащата на птичето полетял над главата на момчето, а майката - пред него, за да не го вземе момчето. Жабата изквакала и гълъбът изгукал, но никой от тях не можел да скрие малката птичка от момчето. Момчето се навело и взело внимателно малката птица в ръце.

Огледало се търсейки гнездото, от което е паднало птичето. "Гу-гу. Мисля, че знам, какво ще направи", казал гълъбът.

Момчето сложило птичето в джоба си и започнало да се изкачва по дървото. То се катерело от клон на клон, все по-високо, докато най-сетне стигнало до гнездото, където сестричката на птичето чакала.

Майката и бащата на птичето полетели към върха на дървото, за да видят какво ще направи момчето. То сложило птичето обратно в гнездото, много внимателно, както биха го сложили майка му и баща му ако можеха.

„Благодаря ти! Благодаря ти!" запяха майката и бащата, докато момчето слизаше от дървото. „Пи-пи! Благодаря ти!", викаха малките птички от гнездото. "Гу-гу! Знаех си, че така ще направи!" извика гълъбът. "Ква-ква! Бих искал това момче да беше ученик в моето училище", казала жабата, докато момчето вървеше покрай езерцето му.

А през това време малкото птиченце се беше сгушило в сестричката си, щастливо, че е в гнездото си.

Свободната игра

Във времето за работа с вълна, този път правихме пеперуди от филц. Специално благодарим на Жана от Канада, за чудесната идея, споделена с нас след посещението и на групата за игра в местното валдорфско училище.