Един доклад от Свен Заар
Поглеждайки назад в историята, трудно е да се установи кога точно аспектът на човешката сексуалност навлиза в епохата „Хранене“ в седми клас. Но, оттогава в много британски валдорфски училища той се разглежда именно в тази епоха. Две размишления ме накараха да поставя това време под въпрос:
- Искаме ли да вземем темата, едновременно с кръвообращение, дишане, хранене, грижа за сетивата, младежка хигиена и злоупотреба с дрога, тогава - по необходимост, тя трябва да бъде по-кратка, иначе епохата би продължила поне шест седмици.
- Докато преди девет години - в началото на седмия клас на тогавашния ми първи випуск, това време ми се струваше подходящо - още в края на четвърти клас на сегашния ми випуск, вече имах чувството, че за тази група ученици темата сексуалност трябва да настъпи малко по-рано. Те не бяха убедително телесно развити, но повечето от тях вече от години се бяха сблъскали с такъв прилив на “сексуални” впечатления и теми, чрез музикалната и филмовата индустрия, че изглежда, беше препоръчително едно балансиращо въздействие.
Планиране на урока
Аз взех решението да не се впускам прибързано на нов и неизпитан терен,
а вместо това, първо да създам подходящите условия. Като начало, описах
намерението си в едри щрихи на една родителска вечер, по време на пети клас, и
предложих да поставя урока по сексуално възпитание във втората половина на
шести клас. Родителите реагираха позитивно, а аз ги помолих да помислят как
биха желали да открехнат темата с децата си у дома. На следващата
родителска среща посъветвах родителите в идните осем или девет месеца да
подготвят сексуалното възпитание у дома, по подходящ за тях
начин. За мен беше важно, в началото темата да е колкото може, по-малко
абстрактна и да бъде поднесена към детето в една доверена среда от доверена
личност. В началото на учебната година в шести клас,
описах на родителите по-точно какво съм планирал за епохата на урока. На този
етап беше важно да се уверя, че родителите одобряват учебния план, тъй като при
подобна неудобна тема лесно би могло да се стигне до непредвидени и неприятни
разногласия. Епохата имаше за цел да разгледа мъжкия и женския елемент в
природните царства, и да намери както сходствата, така и разликите при човека.
Към това следваше да се опишат половите органи и тяхната функция, а накрая да
обсъдим как се стига до бременност.
В първата седмица преговаряхме някои неща
от науката за растенията, и по-специално цветът на растението, чрез което се
приближихме до функцията на отделните негови части. Децата чуха какво се случва
при опрашването и че в тичинката
(мъжкото) (Андроцей, гр. `andros oikia` - „мъжки дом“,
б.пр.) можем да разпознаем един жест на даване,
докато плодникът (женското) (Гинецей, гр. `gyne oikia` - „женски дом“, б.пр.) приема и преобразува.
По същото време насочих внимание към това, че ще намерим тези основни жестове
също и в други природни царства.
Със следващата стъпка стигнахме до насекомите - особено до пеперудите,
които играят голяма роля при опрашването на растенията. Рудолф Щайнер е обърнал
внимание и на близкото сродство между двете.
След като работихме над дълбоко впечатляващата трансформация във
вътрешността на какавидата, при преговора на следващия ден се удаде
възможността да споменем за подобието на безсмъртната душа – един образ, който,
като никой друг, изразява това чудо на природата.
След кратък поглед към мухата-еднодневка, се спряхме в същия жизнен
период на една риба - сьомгата, която, между другото, се храни с тези кратко живеещи
насекоми.
Тук главната ми цел беше размножаването.
Опрашването се случва извън тялото (тук се въвежда понятието сперма) - родителите нямат никаква
връзка
с техните малки. В действителност, много сьомги са така изтощени от
дългото и напрегнато катерене срещу течението, че умират малко след
чифтосването.
На базата на влечуги, птици и
бозайници, видяхме връзката между родителите и техните малки, и
установихме, че тази връзка е толкова по-тясна и устойчива, колкото по-високо
се изкачваме в ставащите все по-комплексни природни царства (разбира се, има и
изключения).
- · При растенията размножаването протича асексуално или чрез опрашване. Растенията нямат – погледнато от пространствена перспектива – никаква връзка със следващото поколение.
- · При низшите животни оплождането често става извън тялото (така да се каже, в растителния свят), малките не са зависими от родителите.
- · Влечуги и птици се чифтосват чрез съединяване на половите органи и мътят яйцата си. Те изоставят техните малки най-късно, щом могат да започнат да се хранят сами.
- · Бозайниците се чифтосват по подобен начин, но те хранят малките си и пътищата им се разделят, едва когато малките станат полово зрели.
- · При човека чифтосването, изхранването и грижата за израстващите е - да, донякъде като при бозайниците, но съществува една доживотна връзка със семейството. Дори когато родителите и децата са независими и разделени, съществува едно постоянно съзнание за другия.
През втората седмица разгледахме човека.
Първия ден помолих децата да си припомнят - и да го отбележат най-напред на
лист хартия (по-късно и в тетрадките), по едно важно събитие за всяка година от
живота им. Така, те трябваше да преминат през първия рожден ден до деветия
месец, шести и трети месец - и тогава: до рождението.
Търсенето на събития в първите месеци от живота - и години, доведе до
много интересни разговори на вечеря вкъщи. Чрез тази „домашна работа“ трябваше
да се събуди интереса към въпроса „откъде
идвам, всъщност?“, а родителите можеха да станат част от процеса
по креативен и удовлетворяващ за тях начин.
След това се занимавахме със събитията, преди раждането, и с развитието
на нероденото дете. Важно е, заедно с това, да събудим чувство на почит и
респект, така че децата да могат да разгърнат истинско удивление към това, че
ембрионът на седем седмици - с големина от само два сантиметра, вече притежава
очи, уши, стомах, бъбреци, черен дроб, бели дробове, уста и носни кухини. Това
развитие може да бъде погледнато и отзад напред, ако се започне с напълно
оформения фетус /плод/ от 40 седмици.
Ето че настъпи моментът, от който малко се страхувах. Бяха ли достатъчно
подготвени учениците, на база работата с природните царства, да се ориентират в
рисунките на половите органи на дъската? Но, тревогата ми се оказа напразна:
момчетата и момичетата показаха повече жив интерес и по-малко смущение.
Наблюдението върху функцията на яйчника, маточните тръби и матката ни
доведе до темата менструация. Аз се
реших да пропусна задачата върху хормоните, а, вместо това, да изведа картина
за пътя на оплодената и неоплодената яйцеклетка:
„В един голям палат има
една стая, през която царицата минава един път в месеца. Обикновено, тя идва
сама през една врата от едната страна и напуска стаята през врата от другата
страна. При удобен случай, обаче, тя идва, заедно с царя, и тогава двамата
остават вътре за по-дълго време. Слугите в палата никога не знаят предварително
дали царят ще я придружава или не. Затова, те приготвят стаята - за всеки
случай - за по-дълъг престой: те правят всичко, колкото се може по-удобно и
приятно, като слагат меки възглавници, навсякъде по стените наоколо. Прекоси ли
царицата – както обикновено – стаята сама, тогава всичко се изнася и стаята се
почиства, и остава така, докато дойде време за следващото посещение.”
Когато поднасяме подобна картина на 12-годишните - разбира се, важно е
да направим всичко това с известно намигване и да не се опитваме да
пренебрегнем назоваването на нещата с истинските им имена, иначе децата имат
чувството, че не ги взимаме насериозно. Важно е да може да се развие чувство на
уважение, спрямо процеса на менструацията, също особено и при момчетата, от
които се очаква – сега или по-късно – да изпитват съчувствие и респект към
жените.
Когато разглеждаме мъжките полови органи, би трябвало да обърнем
внимание на това, че, макар и да са по-просто устроени (едно особено будно
момиче ги нарече „многофункционални органи“), и да се намират извън тялото, те
разкриват същия жест на движение.
Може да се спести много смут на класа, ако рисунките на дъската се
направят цветни и строго схематични, а не триизимерни и с телесен цвят.
Така, може теми като сексуален
акт, оплождане и деление на клетката да се вземат напълно фактологично, при
което малко хумор винаги е от помощ и, като цяло, се препоръчва, когато
описваме състезанието на семенната течност към яйцеклетката. На това място аз
въведох едно от най-важните учебни средства за тази епоха.
ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ
Когато главният урок е напреднал дотук, главите на децата – били те вече
в пубертета, или на път да станат тийнейджъри, се замайват от въпроси и,
вероятно, биха сметнали за невъзможно да ги поставят на техните родители или
приятели директно. Изисква се и много смелост за това да вземеш участие и да
зададеш въпрос върху секса пред целия клас.
На учителското бюро изникна една голяма, атрактивна кутия, на чийто
капак имаше направен прорез. Учениците и ученичките бяха подканени да напишат
въпросите си (анонимно) върху лист хартия и да го пуснат в „пощенската кутия“.
На края на всеки учебен ден, аз изпразвах кутията и записвах въпросите в
тефтера си за подготовка, за да мога, в хода на следващите дни, в удобен момент
да говоря върху тях, без ни най-малко да спомена идентичността на автора,
съответно на авторката. По този начин, можах да напасна урока спрямо нуждите на
децата и да ги подсигуря, че могат да ми доверят въпросите си. Ето някои
въпроси, които намерих още първия ден:
„Чукането“ същото ли е
като секса?
Може ли човек да прави
секс с бозайник?
Умира ли бебето, ако по
време на бременност се прави секс?
Защо сексът носи
удоволствие?
Какво се случва, ако
членът е твърде голям за вагината?
Колко бебета наведнъж
може да се родят?
Как да се целуваме,
когато правим секс?
Възможно ли е пенисът да
се заклещи?
Членът дали е в ерекция,
само когато се произвежда семенна течност?
Какво става, ако ядеш
сперма?
Защо закриваме половите
си органи?
Този урок противен ли Ви
е (на учителя)?
Въпроси за секса и как се става възрастен
Третата и последна
седмица на тази епоха е най-трудна за подготвяне, защото е проблемно съдържанието
да се представи в най-общи линии. Като учител, всеки знае какво трябва да
съдържа урокът, но как да се процедира най-добре - това се разкрива от
реакцията на децата, едва на втората седмица. Въпросите в пощенската кутия
стават все по-приключенски, но и все още трябва да се разглеждат с респект.
Като основно правило учителят трябва да съблюдава следните неща:
- · Никое дете да няма чувството, че говорим индивидуално на/за него
- · В никакъв случай, да не се говори за неща, които биха съсредоточили погледа на децата върху личността на учителя – например, никога не би трябвало да говорим за лични преживявания или чувства
След преговора на оплождане,
поне половината от класа ще има (неизказано) чувството, че нещо е останало
недоизказано: Ами, възрастните, със сигурност, не правят просто секс, когато
желаят да имат дете?!
За да подготвя дискусия, на тема секса
като интимен обмен на нежности, разгледахме любовта в нейните различни
проявления. По този повод, въведох поемата на Уилям Блейк „Пръстта и камъка“: - https://zirakzigil.wordpress.com/2009/02/04/23/#comment-80/
„Не търси свойте нужди
да задоволи,
и не за себе си се грижи
любовта,
за чуждата утеха я боли
и рай създава сред скръбта.”
Тъй припяваше трошичка
пръст,
под волските копита
разтрошена,
но камъче едно откъм
потока
я чу и отговор начена:
“Към лично задоволство
само се стреми,
И, чрез насладата
обвързва, любовта,
въздига се от чуждите
беди
и рая в ад превръща,
чрез скръбта.”
Уилям Блейк
Без много-много да се анализира, у децата може да бъде събудено
разбиране за това, че любовта е позитивна сила тогава, когато водеща личност е
другият човек – че тя, обаче, бива обръщана в негативното и може да действа
разрушително, ако на преден план стоят личните интереси. През следващите дни
говорихме много за любовта на пръстта и
камъка, за да изясним коя любов се има предвид. Към това чухме и легендата
за Тристан и Изолда.
Връзката между духовната любов (на пръстта) и физическата (на камъка)
може да се обясни по различни начини. Междувременно, учениците разбират разликата,
но не разбират непременно как единият вид любов води към другия. Едно възможно
обяснение е следното:
Кои части на нашето тяло не разкриваме, когато трябва да се преоблечем
на обществено място, и защо? Колкото и точно да са скроени банските костюми,
например, обикновено те покриват същите 5% на тялото: мястото на половите
органи. Причината за това е, че ние приемаме тези области като лични, а не като
определени за обществеността. Освен всичко това, възможно е двама души да
изпитват толкова много любов един към друг, че да възникне необходимостта да
споделят един с друг тези лични области. Така погледнато, една сексуална връзка
означава, че даваме на друг човек нещо, което обикновено не даваме просто ей
така и този „подарък“ следва да се приема с най-голям респект.
Учениците знаят (най-често дочуват за това), че сексуалните чувства са
приятни и че сексуалният нагон не е задължително едно безкористно усещане.
(Консумацията на поп видео - вече толкова години - едва ли е оставила съмнение
по този въпрос.) Повечето възрастни биха се почувствали неудобно да разговарят
за сексуални чувства с деца, които нямат още никакъв опит с
това, а и в рамките на тази епоха не е необходимост. Въпреки това,
трябва да сме подготвени за въпроси като този, който бе поставен в моя клас
като самоподразбиращ се: Защо да спиш с някого е нещо толкова особено, в
сравнение с целуването?
Аз обясних, че кожата на някои места по тялото е по-чувствителна,
отколкото на други – че, например, едно нараняване на пръста боли повече,
отколкото на коляното, и ако някого го гъделичкат по опакото на ръката, би
издържал за много по-кратко, отколкото ако го гъделичкат по бузите. Нервите по
външните части на половите органи са още по-сензитивни и, при физическата
любов, те биват стимулирани по-много приятен начин. Когато това приятно чувство
стане почти непоносимо, се стига до оргазъм.
Чрез него, при мъжа се освобождава семенната течност.
Аз помолих учениците да обърнат специално внимание на собствената им
реакция, спрямо въпроса от нашата „пощенска кутия“: може ли човек да прави секс
с бозайник?
Много отвратените изражения в класа бяха съвсем предвидими и, както
уверих моите ученици, бяха признак на добри сексуални инстинкти. Да използваш
животно за сексуално задоволяване е „толкова безсърдечно“, както се изрази един
ученик, че е неприемливо за нас.
Важно е тези здравословни инстинкти да се обгрижват при младите,
подрастващи хора. В нашето общество, в което - с право, вече не се приемат
безусловно правилата на различни религиозни обичаи, специфични „полове“ или
правила, определяни от класата на хората, е особено важно всеки човек да се
научи да се вслушва в един вътрешен глас на разум и съвест. Липсата на всеобщо
признат морален закон не е трагедия, а стъпка напред в развитието на човешката
свобода. Като възпитатели, ние имаме задължението да предизвикаме към развитие
способността на младия човек да си поставя високи критерии, по отношение на
морала.
През последните дни на епохата разгледахме промяната на човешкото тяло,
в хода на пубертета. Появата на телесни косми за повечето деца е вече очевидна
(Учителят все така избягва директния, личен намек). Тук може да се тръгне от
обяснението, че космите по тялото растат по-силно, ако ги бръснем, и че
бръсненето няма нито хигиенични, нито медицински предимства. Нека децата знаят
това, преди да последват взискателствата на масовата мода.
После може да се говори за растежа. Ако класът се нареди – в една редица
момчетата, а в друга момичетата, прави впечатление, че момчетата са малко
по-големи/високи от момичетата. Това така ли е в съседния 7-и клас? Не, там
момичетата са по-високи. Причината за това е, че момичетата имат по-интензивен
растеж между 11 и 13, а момчетата между 13 и 15. Формата на тялото също се
променя. Докато при силуета на осемгодишните не може да се установи, с
положителност, разликата между момичета и момчета - при тийнейджърите е друго:
„обърнатите триъгълници“ от по-широките рамене на момчето и по-широкия таз на момичето
стават все по-явни.
Тук може да се повдигне темата за женските гърди. Примитивната им
функция, естествено, е произвеждането на мляко и, с това, захранването на
рожбата. Много ученици са удивени, че количеството на „произведеното“ мляко не
зависи от големината на гърдите. Грижата за тях е важна, и тук се открива
възможността за споменаване на различните размери сутиени. Аз употребих малко
време и за това, защото днес е модерно, с помощта на push-up сутиени, да се
показва колкото може повече деколте.
Говорихме за второстепенното значение на гърдите, което се състои в
това, да действат „атрактивно“ на мъжете, което през вековете винаги се явява
като мода. Какво впечатление събужда една жена, когато „поднася“ гърдите си на
преден план, тъй че те да са първото, което се вижда от нея? Какъв образ има
самата тя за себе си и какво иска да постигне пред другите (по-точно казано,
пред мъжете)? Във времето, когато жените е трябвало да намерят мъж, на всяка
цена, за да бъдат осигурени финансово, вероятно, никое средство не е било
драстично, но отговаря това ли на една съвременна жена?
Би могло да се оспори дали не е твърде рано за тази дискусия в шести
клас, но, от друга страна, младите хора биват ежедневно конфронтирани, чрез
медиите, с един свят, в който жените се портретират като сексуални обекти, и би
било хубаво тази крайност да се балансира.
Аз бих намерил за важно, ако на децата биха останали две ключови понятия
от тази епоха: любов и респект. Сексуалността е един особено хубав подарък,
който човек споделя с някого, когото обича. И колкото повече от „любовта на
пръстта“ има, толкова по-красив е този подарък.
За да се избегне „любовта на камъка“, трябва - от една страна, да
уважаваме любимия човек, от друга страна - да внимаваме за своята съвест. По
този начин може да развием здравословна сексуалност.
Превод: Валентина Тодорина
