Слънчоглед
Две малки петлета вървели
около оградата на стопанския двор и открили две семенца.
-
Ко-ко-ко!-казал
Златния гребен - Скоро не съм ял и съм гладен.
И той изял едното семенце.
-
Ко-ко-ко! -казал
Червения гребен-аз не съм гладен и искам да скрия някъде другото.
Той направил дупка до
стената, поставил там семето и затрупал малката дупка с пръст. Скоро започнало
да вали.
-
Ко-ко-ко!
Засмял се Златния гребен, - твоето семенце ще се намокри. Виж как ти се криеш от
дъжда.
Червения гребен не
искал да отговори и решил да замълчи. Минали няколко месеца, те пораснали и станали
красиви петли.
-
Ко-ко-ко! Извикал
Златния гребен - аз изядох едно семенце, което намерих на полето. Жалко, че
беше само едно и не ме насити.
-
Аз също отивам
да хапна, усмихна се Червения гребен и се приближил до стената, където заровил
семенцето.
Там бил пораснал голям
и красив слънчоглед и вместо едно семенце, под него имало много, много нападали
семена.
-
Елате! - извикал
Червения гребен на пилетата, кокошките и патиците ... Той поканил всички да
ядат семената на слънчогледа, имало достатъчно за всеки и дори останали.
