Да си валдорфски родител е удоволствие и отговорност

Жана Веселинова Неделчева е художник и керамик и автор на детски книжки, живее в Германия, децата и посещават Freie Waldorf Schule & Kindergarten Magdeburg. Тя е активен член на „Сдружение завалдорфска детска градина и училище-Стара Загора“ и помага, макар и от далеч, за да може скоро в родния и град Стара Загора, да има валдорфска детска градина и училище.

Как се срещна с валдорфската педагогика и какво те накара да я предпочетеш пред останалите алтернативни методи за образование?

Разбрах за валдорфските училища, когато дъщеря ми беше бебе, а сина ми на 3 години. За тези по-различни училища се споменаваше в една книга на Петър Дънов. Веднага ги проверих и се оказа, че недалеч от нас има такова. Тогава живеехме в Канада. За съжаление училището беше много скъпо. Все пак, след няколко години, често започнах да посещавам техни занятия за правене на кукли, сезонни базари и лекции за родители.

Разкажи на кратко за училището и детската градина на децата си

На нас ни отне пет години, докато децата ни бяха записани във валдорфска детска градина и училище в Германия. Тук има най- много такива училища в сравнение с останалите държави в света (над 300). Цените са най- достъпни, защото самата държава ги финансира с 80% от таксата. Първо ме впечатли броя на децата: около 100 за детската градина и около 500 за училището. 

На второ място архитектурата на сградата, на трето това, че си имат 2 овце в двора, зеленчукова градина и въобще много пространство за тичане, копаене, катерене, строене с дъски. На четвърто място, че всички деца са много подвижни и стройни. Храната там е само био вегетарианска. Имат пещ за хляб и я ползват на всички празници, които са много. Също стаите са много нестандартни, уютни и красиви. Децата са често в кръг и играят различни игри, напр. с пясъчни торбички в час по математика. И много други неща, които просто не могат да се изброят и които карат децата да не желаят да пропуснат и един ден от училище, дори, когато са болни.

Какво е да си родител на валдорфски възпитаници?

Да си валдорфски родител е удоволствие и отговорност. Вместо да гледат телевизия, децата са или навън, или пък плетат, рисуват, шият, строят, четат. Не бях плела от дете, но когато синът ми стана на 6-7 години прояви голям интерес към плетенето и трябваше отново да купя куки. Дъщеря ми беше готова за плетене с пръсти. Зимния сезон е много подходящ за подобни домашни занимания. Правим украси ползвайки естествени материали, малки куклички от жълъди или пък курабии. Когато времето се стопли децата са максимално часове навън. Често си нося хубава книга и почивам докато те се катерят или гонят. Сезоните сами ни подсказват подходящите занимания.

Миналата зима уших традиционната валдорфска кукла на дъщеря си. За нея тя е като истински, жив приятел и двете са неразделни. За рожденните и дни ни стана традиция да купувам коприна и да и шия рокля за принцеса. Разказването, измислянето и четенето на книжки е друга дълга история. Понякога разказвам приказката с кукли, които съм направила аз. Валдорфският родител често е много отдаден на децата си, харесва и цени времето прекарано с тях, чете и се усъвършенства непрекъснато.

Към валдорфските училища и детски градини често се организират обучения за родители с теоретични и практически занимания, напр. как да се разказват приказки. Така се изгражда една хармонична среда за детето, тъй като елементи от валдорфската педагогика то открива и в домашната среда.

Какъв е валдорфския учител през твоите очи?

Бях силно впечатлена от учителките във валдорфската детска градината на дъщеря ми още първият и ден там. Позволиха ми първите 2 дена да бъда до нея. Все пак току що бяхме пристигнали от Канада. Когато говорят на децата, гласът им беше мек, спокоен и равен. По всичко си личеше, че са личности, които много държат на усъвършенстването си и на задълбоченото познаване на децата. Когато дойде време за игри с пръсти, двете учителки започват да свирят много тихо на различни музикални инструменти.

Децата сядат по столчетата и се напрягат да чуят музиката, изведнъж става тихо...това е момента, когато учителката започва игрите с пръсти и децата я следват. Храненето е ритуал, които започва със свещ и благодарност. Учителката пита, кой колко ядене иска и първо сипва по малко, понякога по лъжица. Когато на детето му хареса може и 3 пъти да му напълни купата. Някои деца пък се наяждат и с половин купичка. Накрая няма останало ядене в купите, децата се учат да преценят кой колко може да изяде. Когато са 1-ви клас си сипват вече сами по същия начин. Учителите във валдорфките училища работят неспирно и са постоянен пример за подражание. За всяка сутрин има определено занимание. Рано във вторник, учителката реже плодове за закуската на децата в 9 часа и които има желание се присъединява с малко ножче и дъска за рязане. Сряда сутрин е времето за акварел с трите основни цвята. На дървената маса има подложки и листи за рисуване, които реши се включва в заниманието, в което учителката е като вдъхновение и помага на децата да се фокусират. В четвъртък се месят питки от брашно, което е ръчно смляно в детската градина, питките се ядат за закуска или обяд от децата. Тези занимания продължават и в училището, но вече с участието на всички деца от класа. Сервирането и отсервирането е работа на децата още от детската градина.

Как родителите участват в живота на училището?

Родителите, както и учителите са много активни в организацията на празниците и почистването на училището. Всяко семейство участва с 20 часа доброволен труд за учебна година. Ако случайно не може, тогава се заплаща допълнителна такса. Бях на есенното почистване и да си призная доста се поизморих :) На мен се падна да мия няколко големи прозореца, а после да събирам с гребло падналите листа от дърветата в продължение на 5 часа. Доста от бащите работеха с дърводелски машини (като шлайф и др.)за да ремонтират дървените скамейки и маси. Работиха много по двора, всякаква градинарска работа. Бяхме около 300 - 400 души. Към училището има също родителски съвет, които се занимава с проекта по разрастването на училището. Сега са 500 деца и се строят още 2 сгради за да може да се увеличи бройката на 600 ученика. Последните 3 години училището има по две паралелки от 1, 2 и 3-ти клас. Родителите подпомагат поне с 50% организацията на всеки един от празниците, а те във валдорфските училища са много. В деня на Свети Мартин имаше прекрасно шествие около училището с факли и латерни. Отпред ни водеше истински конник. После всички - родителите, деца и учители, бяхме край огньовете в двора.

Сега сме в навечерието на Рождество, как отбелязват този празник във валдорфското училище и градина на децата ти?

За празниците по Коледа в детската градина и училището, родителите имаха групи и всяка седмица се събираха, за да подготвят коледни венци за масата или за вратата, звезди за прозорците, свещници и др. за коледния базар.

 

Които нямаше възможност да дойде, трябваше да донесе нещо направено в къщи. Всички приходи от базара, са за училището и градината. На базара се продаваха и много неща изработени от децата от 3 до 12 клас. На празника храната се продаваше основно от ученици между 8-ми – 10-ти клас и родителите.

В много от стаите в училището имаше работилници - правене на свещи, дялкане на камъни, изработване на играчки за елха от филц и жълъди, сгъване на триизмерни звезди от пергаментова хартия и др. Всички занимания по стаите се координираха от родители. На всеки час по двама и така се сменяха до края на празника. Вчера беше коледния концерт, на който участваха деца с музикални изпълнения, а също и всички учители. За мен беше голяма изненада, че четири коледни песни, бяха изпълнени от хор на преподавателите в училището.

Изпълненията бяха акапелни и предизвикаха у мен респект, както и резонния въпрос, колко време са отделили учителите, за да се подготвят толкова добре. Това беше пореден пример, за всеотдайността и любовта, с която работят валдорфските учители и колко много труд полагат, за да бъдат добър пример за подражание на учениците си.

Какво според теб, затруднява създаването на валдорфски училища и детски градини във България?

Смятам че мнозинството от хората във България за сега са твърде пасивни и рядко са склонни да проявяват идеализъм, както желание да отделят от почивката си, за да подкрепят някаква идея, колкото и хубава да е тя. Формирането на общност от родители и учители, заинтересовани и желаещи да работят за създаването на валдорфско училище или детска градина е първото и едно от най-важните условия, гарантиращо успеха на това начинание. От друга страна, може би няма достатъчно литература преведена на български, както и филми за Рудолф Щайнер и валдорфската педагогика. Масовата култура е друга голяма пречка. Детските книжки с непропорционални и агресивни рисунки са навсякъде из българските книжарници и родителите почти не могат да намерят ново издание с ръчно рисувани илюстрации или ръчно изработени дървени играчки, вместо пластмасовите Дисни герои от филмите. Предлагането често определя и търсенето, особено ако е добре рекламирано. И накрая, липсата до момента на законова възможност да се преподават алтернативни образователни методи във България.

Все пак последните 5-6 години има все повече млади хора , които се завръщат на село или пък са като цяло отворени за духовното и отговорни за бъдещето хора. Създаването на валдорфски инициативи във България е знак, че има готови хора. България е страна с много мистика и духовен потенциал. Вярвам, че и българчетата скоро ще са част от валдорфският импулс. Най-хубавото е,че всички училища по света са свързани и си помагат. В 11-ти клас традиционно, децата ходят за няколко месеца във валдорфско училище в друга държава и са настанени във валдорфски семейства. Смятам, че децата - възпитаници на валдорфски училища имат потенциал да направят света едно по-красиво и по-хармонично място.

Снимки Жана Неделчева

Въпросите зададе Наталия Дончева

Есенен празник 2014 год.

Тази година избрахме да празнуваме в сърцето на планината, там където се чува само песента на вятъра в короните на дърветата, където може да се насладим на танца на падащите жълти листа, а материалите за нашите занимания са на една ръка разстояние и всяка една гледка, спонтанно извиква, чувството на благоговение към природата.

По време на похода не липсваха предизвикателства и интересни запознанства…

След кратка почивка за похапване и събиране на материали, всяко дете си направи есенно гномче, което да добави на природната маса у дома, докато възрастните направиха за децата корони от есенни листа и есенна декорация от шипки.

Изграждане на валдорфска общност

http://2lm7za1624591zimq52rpjbg19lk.wpengine.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2014/05/Green-Meadow-Waldorf-School.jpg

Автор: Robert Schiappacasse

Извадка от лекция представена на конференция на тема "Администрация във валдорските училища ", спонсорирана от AWSNA (Асоциация за валдорфски училища в Северна Америка) и Sunbridge College, 1995.

Валдорфските училища са общности, изградени от родители и учители, обединени заедно в името на техните деца, в които всеки човек участва с време, енергия, творчество и ресурси, за да отговори на нуждите на цялата общност.

От една гледна точка, родителите са основателите на валдорфските училища по целия свят. Те залагат доверието и парите си в учителите, които ще реализират целите на валдорфското образование при обучението на децата им.

Можем да се запитаме:

До каква степен родителите, както и валдорфските учители, са съоснователи на валдорфските училища? Изградените училища признават ли, че до голяма степен, за създаването, изграждането и успеха на валдорфското училище е еднакво важно участието на родителите? Може ли да се признае, че родителите също са "призовани" във валдорфската общност и че валдорфските училищата могат да съществуват ефективно само, когато родителите помагат, когато е нужно? Тази помощ, може ли да се изрази не само, когато доведат тяхното дете, но и когато предоставят техните таланти, опит и поглед върху живота на училището?

От друга страна родителите са защитна мембрана около училището. Чрез тях, училището има място в по-голямата гражданска общност. Обучението на родителите, е достойна и важна дейност, която учителите могат да използват, за да се създаде по-дълбоко разбиране на ценностите и намеренията на валдорфското образование. Но учителите, и администрацията също трябва да бъдат образовани от родителите: това, което те въвеждат в училищната среда може да бъде, не по-малко от жизненоважно значение, за съдбата на училището.

Всички валдорфски общности, изобилстват от признати или непризнати примери, за това, как родителите правят възможно валдорфското образование. Родителската общност, помага на училището да расте - в правните, гражданските, политическите, социалните и икономическите реалности, в които то съществува. Някои родители се включат в родителският съвет, в комисиите, или борда на директорите, докато други остават в периферията, помагайки самостоятелно.

Всички родители, които подкрепят Waldorf образование са "мечтатели" в съвременната ни култура. Може би най-добро описание за тях получих от един родител, на ученик в Shining Mountain Waldorf School, който веднъж сподели с мен, че ще бъде "покровител" - покровител на "изкуството на образованието". Това показва моя опит, че родителите признават, творческите способности и намерения на учителите. Те се събират заедно в групи, за да подпомагат работата на учителите на техните деца. Без тяхното покровителство, "изкуството на образованието" няма да бъде финансирано, и нашите учители ще бъдат подобни на гладуващи художници.

Родителите могат да бъдат много взискателни покровители наистина! Те често имат много високи очаквания и често идентифицират проблеми в процеса на работата, което е много досадно за „художника“. Учителите им казват, "Върнете се след няколко седмици, и ще видите как ще се развива Вашето дете." И когато нещата изглежда, че не се развиват, родителите задават трудни въпроси и техните опасения сочат към ситуации, които са проблематични, дори и проблеми в училището, за които е болезнено да се говори. Кой не би признал, че много, от проблемите в нашите училища са идентифицирани и  изправени заради изисквания от родителите?

Родителите са в действителност, наред с други неща, значителен орган на възприятие в рамките на и около нашите училища. Да се пренебрегне техният поглед на въпросите, които се отнасят до училището, означава да се злоупотреби с жизненоважен ресурс. Те имат важни възприятия за споделяне за почти всеки аспект на училищният живот - учениците, класовете, както и ефективността на учители, администрация и борда. Да подценяваме навлизането на родителите в организацията на нашите училища, да не успеем да подкрепим този значителен диалог в обществото, по изричен начин, означава да подкопаем основите на самото училище.

Може в нашите валдорфски училища да има истински партньорства между преподаватели, борда на директорите и родителите? Какво стои на този път? Диалогът с един човек е по-лесен от диалога с "Организация". Aко родителите не са готови "да се запознаят с училището" чрез активни действия, ще има много възможности за недоразумение. Работещи извънредно учители, администрация, както и борд, в съчетание с недостатъчни ресурси от време и пари, не дават възможност за добра организация. Необходими са повече срещи, между родителите и учителите, за да бъдат решавани проблемите.

Какво е решението? Насърчаване на родителите да станат част от решението на проблема с доброволчеството време, енергия и подкрепа за области, в които училището се нуждае от подкрепа.

От друга страна, борда и факултета трябва активно да подкрепя един силен и енергичен родител сдружение или родителски съвет чрез ясно установена роля в училището и чрез собственото им активно участие в такава родителска група.

В едно младо училище, е ясно, че училището всъщност се състои едно-към-едно от междуличностни взаимоотношения. Когато училището израства, става все по-трудно, да не бъде възприемано като организация. Помнейки, че организациите са в общата сума на взаимоотношенията между участниците, ние можем да попитаме: "Как може да се запази формата на училището и неговата организация, прозрачна за отношенията, които  във всеки един момент създаваме и поддържаме".

Трябва да бъде ясно, ние като едно училище се развиваме така, че всяка структура работи във връзка с другите, в своята жизненоважна сфера на дейност. Различните структури трябва да се насърчават, подкрепят, и да са благодарни на всички останали. Благодарността е най-доброто лекарство за заболяванията на нашия обществен живот. Ние никога не трябва да бъдем твърде заети, така че да нямаме време да даваме и получаваме благодарност.

Колкото повече сме в състояние да се интегрират родители, вътрешно и външно, в живота на нашите училища, толкова повече в училищата ще има топлина, живот, и светлина, както и сила, да растат.

Когато човек живее в общност, усеща все повече и повече, какво означава да живееш на прага на духовния свят. Какво означава това, да живееш на прага? Това означава, да изпитваш все по-съзнателно, че ние се "вижда". Ние виждаме нашите колеги и по този начин виждаме себе си в нова светлина. Ние опознаваме себе си както и другите, борим се с нашите слабости и с нашите недостатъци, като се опитваме да живеем според идеали, които просто са отвъд нашето разбиране. Това е себепознание, което трябва да бъде в състояние да работи ефективно с ученици, родители и нашите колеги. Без тази трезва самооценка и знание, ние все още не сме наясно, че нашите общества съществуват само защото се грижим задругите и, на свой ред, другите се грижат за нас.

С предизвикателството, пред който сме изправени в този критичен момент в нашето училищно движение, време е да споделим, като родители, учители и членове на Управителния съвет, как вътрешния живот може да поддържа здраво развитие на нашите общества.

Рудолф Щайнер, основател на Waldorf образование, ни даде един стих за създаване на здрав социален живот:

Здравословният социален живот е установен, когато

В огледалото на всяка човешка душа

Цялото общество намира своето отражение

И когато, в общността,

живее достойнството на всеки един.

Този стих оживява, когато той се присъедини към вътрешната медитативна дейност, когато ние се учим да си изградим образ за другите, с които работим в общността.

Това вътрешно изграждане на образи, един за друг може да послужи за укрепване на нашите общности, създавайки атмосфера на топлина и признателност, която ще подкрепи уникалността на всеки индивид в нашата училищна общност. Активната медитативна картина може да втъче свежи сили на разбиране и признаване между душа и душа.

Аз не твърдя, че това ще направи живота ни или нашата работа в името на учениците по-лесна или по-малко предизвикателна: това не е нашата цел. Нашата цел е да се намерят начини да работим заедно с помощта на духовния свят, така че нашите усилия ще бъдат плодотворни в живота на всеки ученик.

Колко добре интегрираме нашите училища в по-голямата общност? Дали сме твърде затворени? Познати ли сме? Ценени ли сме? Ценени ли сме достатъчно от нашите братя и сестри в частното образование? Правим ли училище, което допринася за полза и за по-голямата общност, в която живеем?

Колкото повече ние сме в състояние да се интегрират родители, вътрешно и външно, в живота на нашите училищата, толкова повече нашите училища ще имат топлина, живот и светлина, както и силата, да растат по здравословен начин в следващия век.

През учебната 2007-2008 година, факултетът на Heart to Hand School включи следния стих в седмичните си работни срещи.

A School Verse

Used at Cedar Springs Waldorf School (Placerville, CA)

May we strive together with good will

To form a community

Where the gifts of each one are acknowledged

And where each one does one’s best,

That the highest spiritual powers

May help us bring forth a school

Worthy of all children –

That they may learn to live and breathe

In spirit awareness,

Blessing the World with their deeds.

Източник http://heightswaldorf.files.wordpress.com/2012/07/building_a_waldorf_community.pdf