вторник, 26 февруари 2019 г.

LIFE CYCLES – СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ В ШЕСТИ КЛАС

Един доклад от Свен Заар


 Поглеждайки назад в историята, трудно е да се установи кога точно аспектът на човешката сексуалност навлиза в епохата „Хранене“ в седми клас. Но, оттогава в много британски валдорфски училища той се разглежда именно в тази епоха. Две размишления ме накараха да поставя това време под въпрос:

  1. Искаме ли да вземем темата, едновременно с кръвообращение, дишане, хранене, грижа за сетивата, младежка хигиена и злоупотреба с дрога, тогава - по необходимост, тя трябва да бъде по-кратка, иначе епохата би продължила поне шест седмици.
  2. Докато преди девет години - в началото на седмия клас на тогавашния ми първи випуск, това време ми се струваше подходящо - още в края на четвърти клас на сегашния ми випуск, вече имах чувството, че за тази група ученици темата сексуалност трябва да настъпи малко по-рано. Те не бяха убедително телесно развити, но повечето от тях вече от години се бяха сблъскали с такъв прилив на “сексуални” впечатления и теми, чрез музикалната и филмовата индустрия, че изглежда, беше препоръчително едно балансиращо въздействие.


Планиране на урока

Аз взех решението да не се впускам прибързано на нов и неизпитан терен, а вместо това, първо да създам подходящите условия. Като начало, описах намерението си в едри щрихи на една родителска вечер, по време на пети клас, и предложих да поставя урока по сексуално възпитание във втората половина на шести клас. Родителите реагираха позитивно, а аз ги помолих да помислят как биха желали да открехнат темата с децата си у дома. На следващата родителска среща посъветвах родителите в идните осем или девет месеца да подготвят сексуалното възпитание у дома, по подходящ за тях начин. За мен беше важно, в началото темата да е колкото може, по-малко абстрактна и да бъде поднесена към детето в една доверена среда от доверена личност. В началото на учебната година в шести клас, описах на родителите по-точно какво съм планирал за епохата на урока. На този етап беше важно да се уверя, че родителите одобряват учебния план, тъй като при подобна неудобна тема лесно би могло да се стигне до непредвидени и неприятни разногласия. Епохата имаше за цел да разгледа мъжкия и женския елемент в природните царства, и да намери както сходствата, така и разликите при човека. Към това следваше да се опишат половите органи и тяхната функция, а накрая да обсъдим как се стига до бременност.

В първата седмица преговаряхме някои неща от науката за растенията, и по-специално цветът на растението, чрез което се приближихме до функцията на отделните негови части. Децата чуха какво се случва при опрашването и че в тичинката (мъжкото) (Андроцей, гр. `andros oikia` - „мъжки дом“, б.пр.) можем да разпознаем един жест на даване, докато плодникът (женското) (Гинецей, гр. `gyne oikia` - „женски дом“, б.пр.) приема и преобразува. По същото време насочих внимание към това, че ще намерим тези основни жестове също и в други природни царства.

Със следващата стъпка стигнахме до насекомите - особено до пеперудите, които играят голяма роля при опрашването на растенията. Рудолф Щайнер е обърнал внимание и на близкото сродство между двете.

След като работихме над дълбоко впечатляващата трансформация във вътрешността на какавидата, при преговора на следващия ден се удаде възможността да споменем за подобието на безсмъртната душа – един образ, който, като никой друг, изразява това чудо на природата.

След кратък поглед към мухата-еднодневка, се спряхме в същия жизнен период на една риба - сьомгата, която, между другото, се храни с тези кратко живеещи насекоми.

Тук главната ми цел беше размножаването. Опрашването се случва извън тялото (тук се въвежда понятието сперма) - родителите нямат никаква връзка
с техните малки. В действителност, много сьомги са така изтощени от дългото и напрегнато катерене срещу течението, че умират малко след чифтосването.

На базата на влечуги, птици и бозайници, видяхме връзката между родителите и техните малки, и установихме, че тази връзка е толкова по-тясна и устойчива, колкото по-високо се изкачваме в ставащите все по-комплексни природни царства (разбира се, има и изключения).
  • ·         При растенията размножаването протича асексуално или чрез опрашване. Растенията нямат – погледнато от пространствена перспектива – никаква връзка със следващото поколение.
  • ·         При низшите животни оплождането често става извън тялото (така да се каже, в растителния свят), малките не са зависими от родителите.
  • ·         Влечуги и птици се чифтосват чрез съединяване на половите органи и мътят яйцата си. Те изоставят техните малки най-късно, щом могат да започнат да се хранят сами.
  • ·         Бозайниците се чифтосват по подобен начин, но те хранят малките си и пътищата им се разделят, едва когато малките станат полово зрели.
  • ·         При човека чифтосването, изхранването и грижата за израстващите е - да, донякъде като при бозайниците, но съществува една доживотна връзка със семейството. Дори когато родителите и децата са независими и разделени, съществува едно постоянно съзнание за другия.


През втората седмица разгледахме човека. Първия ден помолих децата да си припомнят - и да го отбележат най-напред на лист хартия (по-късно и в тетрадките), по едно важно събитие за всяка година от живота им. Така, те трябваше да преминат през първия рожден ден до деветия месец, шести и трети месец - и тогава: до рождението.

Търсенето на събития в първите месеци от живота - и години, доведе до много интересни разговори на вечеря вкъщи. Чрез тази „домашна работа“ трябваше да се събуди интереса към въпроса „откъде идвам, всъщност?“, а родителите можеха да станат част от процеса по креативен и удовлетворяващ за тях начин.

След това се занимавахме със събитията, преди раждането, и с развитието на нероденото дете. Важно е, заедно с това, да събудим чувство на почит и респект, така че децата да могат да разгърнат истинско удивление към това, че ембрионът на седем седмици - с големина от само два сантиметра, вече притежава очи, уши, стомах, бъбреци, черен дроб, бели дробове, уста и носни кухини. Това развитие може да бъде погледнато и отзад напред, ако се започне с напълно оформения фетус /плод/ от 40 седмици.

Ето че настъпи моментът, от който малко се страхувах. Бяха ли достатъчно подготвени учениците, на база работата с природните царства, да се ориентират в рисунките на половите органи на дъската? Но, тревогата ми се оказа напразна: момчетата и момичетата показаха повече жив интерес и по-малко смущение.

Наблюдението върху функцията на яйчника, маточните тръби и матката ни доведе до темата менструация. Аз се реших да пропусна задачата върху хормоните, а, вместо това, да изведа картина за пътя на оплодената и неоплодената яйцеклетка:

„В един голям палат има една стая, през която царицата минава един път в месеца. Обикновено, тя идва сама през една врата от едната страна и напуска стаята през врата от другата страна. При удобен случай, обаче, тя идва, заедно с царя, и тогава двамата остават вътре за по-дълго време. Слугите в палата никога не знаят предварително дали царят ще я придружава или не. Затова, те приготвят стаята - за всеки случай - за по-дълъг престой: те правят всичко, колкото се може по-удобно и приятно, като слагат меки възглавници, навсякъде по стените наоколо. Прекоси ли царицата – както обикновено – стаята сама, тогава всичко се изнася и стаята се почиства, и остава така, докато дойде време за следващото посещение.”

Когато поднасяме подобна картина на 12-годишните - разбира се, важно е да направим всичко това с известно намигване и да не се опитваме да пренебрегнем назоваването на нещата с истинските им имена, иначе децата имат чувството, че не ги взимаме насериозно. Важно е да може да се развие чувство на уважение, спрямо процеса на менструацията, също особено и при момчетата, от които се очаква – сега или по-късно – да изпитват съчувствие и респект към жените.

Когато разглеждаме мъжките полови органи, би трябвало да обърнем внимание на това, че, макар и да са по-просто устроени (едно особено будно момиче ги нарече „многофункционални органи“), и да се намират извън тялото, те разкриват същия жест на движение.

Може да се спести много смут на класа, ако рисунките на дъската се направят цветни и строго схематични, а не триизимерни и с телесен цвят.

Така, може теми като сексуален акт, оплождане и деление на клетката да се вземат напълно фактологично, при което малко хумор винаги е от помощ и, като цяло, се препоръчва, когато описваме състезанието на семенната течност към яйцеклетката. На това място аз въведох едно от най-важните учебни средства за тази епоха.

ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ

Когато главният урок е напреднал дотук, главите на децата – били те вече в пубертета, или на път да станат тийнейджъри, се замайват от въпроси и, вероятно, биха сметнали за невъзможно да ги поставят на техните родители или приятели директно. Изисква се и много смелост за това да вземеш участие и да зададеш въпрос върху секса пред целия клас.

На учителското бюро изникна една голяма, атрактивна кутия, на чийто капак имаше направен прорез. Учениците и ученичките бяха подканени да напишат въпросите си (анонимно) върху лист хартия и да го пуснат в „пощенската кутия“. На края на всеки учебен ден, аз изпразвах кутията и записвах въпросите в тефтера си за подготовка, за да мога, в хода на следващите дни, в удобен момент да говоря върху тях, без ни най-малко да спомена идентичността на автора, съответно на авторката. По този начин, можах да напасна урока спрямо нуждите на децата и да ги подсигуря, че могат да ми доверят въпросите си. Ето някои въпроси, които намерих още първия ден:

„Чукането“ същото ли е като секса?
Може ли човек да прави секс с бозайник?
Умира ли бебето, ако по време на бременност се прави секс?
Защо сексът носи удоволствие?
Какво се случва, ако членът е твърде голям за вагината?
Колко бебета наведнъж може да се родят?
Как да се целуваме, когато правим секс?
Възможно ли е пенисът да се заклещи?
Членът дали е в ерекция, само когато се произвежда семенна течност?
Какво става, ако ядеш сперма?
Защо закриваме половите си органи?
Този урок противен ли Ви е (на учителя)?

Въпроси за секса и как се става възрастен

Третата и последна седмица на тази епоха е най-трудна за подготвяне, защото е проблемно съдържанието да се представи в най-общи линии. Като учител, всеки знае какво трябва да съдържа урокът, но как да се процедира най-добре - това се разкрива от реакцията на децата, едва на втората седмица. Въпросите в пощенската кутия стават все по-приключенски, но и все още трябва да се разглеждат с респект.

Като основно правило учителят трябва да съблюдава следните неща:
  • ·         Никое дете да няма чувството, че говорим индивидуално на/за него
  • ·         В никакъв случай, да не се говори за неща, които биха съсредоточили погледа на децата върху личността на учителя – например, никога не би трябвало да говорим за лични преживявания или чувства

След преговора на оплождане, поне половината от класа ще има (неизказано) чувството, че нещо е останало недоизказано: Ами, възрастните, със сигурност, не правят просто секс, когато желаят да имат дете?!

За да подготвя дискусия, на тема секса като интимен обмен на нежности, разгледахме любовта в нейните различни проявления. По този повод, въведох поемата на Уилям Блейк „Пръстта и камъка“: - https://zirakzigil.wordpress.com/2009/02/04/23/#comment-80/

„Не търси свойте нужди да задоволи,
и не за себе си се грижи любовта,
за чуждата утеха я боли
и рай създава сред скръбта.”
Тъй припяваше трошичка пръст,
под волските копита разтрошена,
но камъче едно откъм потока
я чу и отговор начена:
“Към лично задоволство само се стреми,
И, чрез насладата обвързва, любовта,
въздига се от чуждите беди
и рая в ад превръща, чрез скръбта.”
Уилям Блейк

Без много-много да се анализира, у децата може да бъде събудено разбиране за това, че любовта е позитивна сила тогава, когато водеща личност е другият човек – че тя, обаче, бива обръщана в негативното и може да действа разрушително, ако на преден план стоят личните интереси. През следващите дни говорихме много за любовта на пръстта и камъка, за да изясним коя любов се има предвид. Към това чухме и легендата за Тристан и Изолда.

Връзката между духовната любов (на пръстта) и физическата (на камъка) може да се обясни по различни начини. Междувременно, учениците разбират разликата, но не разбират непременно как единият вид любов води към другия. Едно възможно обяснение е следното:

Кои части на нашето тяло не разкриваме, когато трябва да се преоблечем на обществено място, и защо? Колкото и точно да са скроени банските костюми, например, обикновено те покриват същите 5% на тялото: мястото на половите органи. Причината за това е, че ние приемаме тези области като лични, а не като определени за обществеността. Освен всичко това, възможно е двама души да изпитват толкова много любов един към друг, че да възникне необходимостта да споделят един с друг тези лични области. Така погледнато, една сексуална връзка означава, че даваме на друг човек нещо, което обикновено не даваме просто ей така и този „подарък“ следва да се приема с най-голям респект.

Учениците знаят (най-често дочуват за това), че сексуалните чувства са приятни и че сексуалният нагон не е задължително едно безкористно усещане. (Консумацията на поп видео - вече толкова години - едва ли е оставила съмнение по този въпрос.) Повечето възрастни биха се почувствали неудобно да разговарят за сексуални чувства с деца, които нямат още никакъв опит с
това, а и в рамките на тази епоха не е необходимост. Въпреки това, трябва да сме подготвени за въпроси като този, който бе поставен в моя клас като самоподразбиращ се: Защо да спиш с някого е нещо толкова особено, в сравнение с целуването?

Аз обясних, че кожата на някои места по тялото е по-чувствителна, отколкото на други – че, например, едно нараняване на пръста боли повече, отколкото на коляното, и ако някого го гъделичкат по опакото на ръката, би издържал за много по-кратко, отколкото ако го гъделичкат по бузите. Нервите по външните части на половите органи са още по-сензитивни и, при физическата любов, те биват стимулирани по-много приятен начин. Когато това приятно чувство стане почти непоносимо, се стига до оргазъм. Чрез него, при мъжа се освобождава семенната течност.

Аз помолих учениците да обърнат специално внимание на собствената им реакция, спрямо въпроса от нашата „пощенска кутия“: може ли човек да прави секс с бозайник?

Много отвратените изражения в класа бяха съвсем предвидими и, както уверих моите ученици, бяха признак на добри сексуални инстинкти. Да използваш животно за сексуално задоволяване е „толкова безсърдечно“, както се изрази един ученик, че е неприемливо за нас.

Важно е тези здравословни инстинкти да се обгрижват при младите, подрастващи хора. В нашето общество, в което - с право, вече не се приемат безусловно правилата на различни религиозни обичаи, специфични „полове“ или правила, определяни от класата на хората, е особено важно всеки човек да се научи да се вслушва в един вътрешен глас на разум и съвест. Липсата на всеобщо признат морален закон не е трагедия, а стъпка напред в развитието на човешката свобода. Като възпитатели, ние имаме задължението да предизвикаме към развитие способността на младия човек да си поставя високи критерии, по отношение на морала.

През последните дни на епохата разгледахме промяната на човешкото тяло, в хода на пубертета. Появата на телесни косми за повечето деца е вече очевидна (Учителят все така избягва директния, личен намек). Тук може да се тръгне от обяснението, че космите по тялото растат по-силно, ако ги бръснем, и че бръсненето няма нито хигиенични, нито медицински предимства. Нека децата знаят това, преди да последват взискателствата на масовата мода.

После може да се говори за растежа. Ако класът се нареди – в една редица момчетата, а в друга момичетата, прави впечатление, че момчетата са малко по-големи/високи от момичетата. Това така ли е в съседния 7-и клас? Не, там момичетата са по-високи. Причината за това е, че момичетата имат по-интензивен растеж между 11 и 13, а момчетата между 13 и 15. Формата на тялото също се променя. Докато при силуета на осемгодишните не може да се установи, с положителност, разликата между момичета и момчета - при тийнейджърите е друго: „обърнатите триъгълници“ от по-широките рамене на момчето и по-широкия таз на момичето стават все по-явни.

Тук може да се повдигне темата за женските гърди. Примитивната им функция, естествено, е произвеждането на мляко и, с това, захранването на рожбата. Много ученици са удивени, че количеството на „произведеното“ мляко не зависи от големината на гърдите. Грижата за тях е важна, и тук се открива възможността за споменаване на различните размери сутиени. Аз употребих малко време и за това, защото днес е модерно, с помощта на push-up сутиени, да се показва колкото може повече деколте.

Говорихме за второстепенното значение на гърдите, което се състои в това, да действат „атрактивно“ на мъжете, което през вековете винаги се явява като мода. Какво впечатление събужда една жена, когато „поднася“ гърдите си на преден план, тъй че те да са първото, което се вижда от нея? Какъв образ има самата тя за себе си и какво иска да постигне пред другите (по-точно казано, пред мъжете)? Във времето, когато жените е трябвало да намерят мъж, на всяка цена, за да бъдат осигурени финансово, вероятно, никое средство не е било драстично, но отговаря това ли на една съвременна жена?

Би могло да се оспори дали не е твърде рано за тази дискусия в шести клас, но, от друга страна, младите хора биват ежедневно конфронтирани, чрез медиите, с един свят, в който жените се портретират като сексуални обекти, и би било хубаво тази крайност да се балансира.

Аз бих намерил за важно, ако на децата биха останали две ключови понятия от тази епоха: любов и респект. Сексуалността е един особено хубав подарък, който човек споделя с някого, когото обича. И колкото повече от „любовта на пръстта“ има, толкова по-красив е този подарък.

За да се избегне „любовта на камъка“, трябва - от една страна, да уважаваме любимия човек, от друга страна - да внимаваме за своята съвест. По този начин може да развием здравословна сексуалност.



Превод: Валентина Тодорина

понеделник, 2 април 2018 г.

Планинският божур - приказка



Всеки от нас знае, че през лятото дните са дълги, а през зимата къси. Тръгнем ли през лятото на Север, дните стават по-дълги и по-дълги, докато в един момент нощта съвсем изчезне. Затова пък, през зимата има дълго време, когато слънцето дори не изгрява, а царува само нощ.
Там, далече в северните страни, на един стръмен скален склон над долината, имаше една скална издатина. Върху нея в една вдлъбнатинка се бе събрала малко пръст и около пръстта стоеше група стари лишеи, които се бяха закрепили за скалите. Беше Май - пролетното време на Север, и прохладният пролетен вятър бе довял едно семенце от цвете горе върху скалата, в средата на купчинката пръст, между лишеите. Когато старите лишеи го забелязаха, заговориха: - Семенце от цвете, тук не е място за тебе! Тук горе става твърде студено. През зимата бурята фучи около скалите, а снежните преспи притискат всичко с тежестта си. Дори ние едва презимуваме, а виж колко стари сме, силни и жилави!
Но, трябва да знаете, че такива стари лишеи от северните страни говорят много бавно: днес една дума и утре една дума... И, докато изрекат това, което ние хората толкова бързо изричаме, вече бяха минали няколко дни. Междувременно, семенцето беше покълнало и беше изпънало коренчета в земята, и беше вкусило, че пръстта е добра. Нагоре се бяха развили две малки листенца.
-         Ако не слушаш какво ти говорим, скоро само ще усетиш: тук ти няма да издържиш зимата! Това не е място за цветя.
Но, както казахме, лишеите говорят толкова бавно: днес една дума и утре една дума..., и, докато кажат всичко, от малкото семенце се беше развило вече едно цвете с жълто цветче. Понеже, на Север Слънцето грее ден и нощ, планинският божур – защото това бе планински божур – можа да порасне много бързо и скоро там имаше едно храстче планински божур с много жълти цветове.
Най-първо го забеляза земната пчела, тъй като земните пчели така бързо прелитат наоколо, че първи забелязват много неща. Земната пчела разказа долу в долината. Оттам пчелите, пеперудите и много насекоми се стрелнаха нагоре, привлечени от сияйното жълто на цветовете и от скъпоценния нектар, който им служи за храна. Никога досега горе, на скалния склон, не е имало такова оживление! Това се харесваше дори на лишеите и те заобичаха планинския божур, сгушен между тях, нищо че понякога той им ограбваше слънчевата светлина със сянката си.
Но, лятото в северните страни е кратко. През Юни, Юли и Август всичко цъфти. Зелено блести тревата, оранжево светят омайничетата, листенцата на малките брезички  си играят със слънчевата светлина и в долината кипи живот.
Приближи ли Септември, дните отново се скъсяват. Понякога в края на този месец, а понякога в началото на Октомври, първите снежинки вече танцуват из въздуха. Слънчицето, което за все по-кратко се появява на южното небе, още може да ги разтапя и да пълни потоците, да напоява ливадите. И още се виждат пенливи водопади, спускащи се от скалите.  Тогава, обаче, през Октомври, нощем става толкова студено, че буйната вода замръзва по скалите и там се образуват дълги ледени висулки. Потоците и водопадите затихват и хващат корички от блестящ лед. Сутрин по ливадите, дърветата и храстите се стеле тънък снежен пласт.
-         Ние чувстваме, че предстои сурова дълга зима, казваха старите лишеи. Братя, дръжте се здраво за скалата! Не оставяйте снегът да ви премаже! Не помръдвайте, когато бурята помита всичко и понечи да ви отскубне! Сбогом, мило планинско божурче! Благодарим ти за лятото! Зимата, обаче, ти не ще можеш да оцелееш...
Планинският божур беше изморен. Цветовете му бяха угаснали, а семето презряло. Снегът навяваше по хълмовете, в долината и върху скалата.
 Дългата зимна нощ беше започнала. Слънцето вече не грееше над хоризонта. Потоците в долината бяха замръзнали, водопадите бяха застинали в ледени статуи. Често някоя снежна буря вилнееше дни наред. После отново наставаше ясна нощ, през която снежните и ледените кристали блещукаха под звездната светлина. Като диаманти искреше целият небосвод. Понякога на небето се явяваха големи цветни воали като крилете на господни ангели. В долината се прокрадаваше тук или там бяла снежна лисица, по следите на снежни зайци. Животът, както се вижда, все пак, не беше спрял.
Дълго продължава полярната нощ на Север, но и тя си има своя край. Още в края на Февруари, блесна Слънцето един ден между скалите за първи път и освети една прелестна ледено-снежна местност, която отговори с хиляди лъчи на слънчевата светлина. Още на следващия ден Слънцето грееше с цели няколко минути по-дълго. И така ставаше ден след ден, че от светлината на изкачващото се Слънце, долините и висините стояха огряни все по-дълго време. Но, слънцето още беше слабо да разтопи снега и ледовете. Още по-високо трябваше да се издигне. Понякога то задълго бе закрито от облаци. Тогава всичко изглеждаше сиво и безжизнено. И ето, Слънцето отново изгряваше. Щом дойде Април, с неговите проливни дъждове, снеговалежи и слънце, снегът започна да се топи. Вода тръгна и потече по някои южни скални склонове, като се събираше долу в рекички и езерца. A когато настъпи Май, животът съвсем се отприщи.
Също, и на нашата скална издатина снегът изтъняваше ден за ден и изчезваше в забрава. А, не след дълго, ето едно връхче на лишей надникна оттам. То се отърси, огледа се дали братлетата от кръга бяха налице. Тук-там се подаваха връхчетата и на неговите братя. Най-накрая в средата на скалната вдлъбнатинка остана съвсем малко снежец.
Лишеите сега почнаха да си разказват какво са преживели през зимата под снега. За лишеите всъщност там не е никак тъмно и самотно, както човек, може би, си мисли. През зимата скалите стават светли и прозрачни за тях, почти като блестящ прозирен лед. Те могат да виждат как светят металните жили в скалата, да чуват как покълващите сили на растенията се надигат и се приготвят за новата година. Да, дори това, което се случва на небето, се отразява в тяхната дълбоко осветена вътрешност. Ала те бяха усетили и натиска на снега, бученето на бурята, както и тишината на ясните зимни нощи. За всичко това лишеите си разказваха.
Накрая се запитаха: - Какво ли е станало с нашето планинско божурче?
То беше толкова красиво през лятото, когато грееше между нас и украсяваше цялата скала. Но, както знаете, лишеите говорят толкова бавно: днес една дума и утре една дума... През това време се разтопи последният сняг във вдлъбнатинката и те можаха да видят какво е станало с планинския божур: черни, смачкани, безжизнени лежаха листата долу, равни до земята като сянката, която цветето бе хвърляло през лятото.
-         Сега се вижда, че имахме право. Тук горе то не можеше да оцелее зимата. Но, то не искаше да ни чуе...
Понеже лишеите говорят така бавно: днес една дума и утре една, те почти не забелязаха, че по средата на мъртвите, черни, изгнили листа се беше надигнал малък зелен кълн и бяха почнали да се разгръщат няколко зелени листенца. Какво, пък, е това - възкликнаха те! Ние мислехме, че ти си умряло, замръзнало от студа и смачкано от снега. Докато кажат това: днес една дума и утре една, ето че цветето разви отново много листенца и първото цветче вече греше срещу Слънцето.
-         Да, каза планинското божурче, вие устояхте зимата чрез вашата сила. Аз умрях и станах ново. Това е тайната на смъртта и живота.
Върху това лишеите имаха дълго да размишляват. Но, благодарение на многото пеперуди, пчели и всичко живо, което посещаваше божура, горе на скалата бе настанало отново такова весело ежедневие, че старите лишеи не изпитаха повече досегашната си самота и, изпълнени с радост, наблюдаваха пъстрото оживление. Никога повече те не казаха, че това място не било за цветя.
Така цъфтеше планинският божур от година на година там, горе, и  всички бяха едно радостно семейство през цялото северно лято.
А лишеите все размишляваха върху тайната на смъртта и живота, която цветето им откри.

Превод: Валентина Тодорина
Източник: http://www.ernstschuberth.de/band-2.html

сряда, 28 март 2018 г.

Национална работна среща на валдорфските учители и инициативи


ПРОГРАМА


Ден 1. Събота.
12. 05. 2018

9:45 – 10:00 часа - Откриване и Евритмия с Диана Демирева;

10:00 – 11:15 часа - Споделяне на изминатия път и опита на всяка от инициативите до момента. Очаквания от срещата. Уточняване на дневния ред /ако има необходимост/

11:15 – 11:30 часа - Kафе/ чай пауза (15 мин.)

11:30 – 13:00 часа - Обсъждане на най-често срещаните трудности в инициативите по места

13:00 – 14:30 - Обяд

14:30 – 15:00 часа - Пеене с Тоня Танчева

15:00 – 16:30 часа - Стъпки при преодоляване на трудностите в работата на инициативите

16.30 – 17.00 - Kафе/ чай пауза

17:00 – 18:50 часа - Социална Арт терапия с Мартайн Мюл

19:00 – 20:30 часа - „Грижи за топлинния организъм и връзката му с Азовата организация“ - лекция на д-р Донко Дончев

Ден 2. Неделя.
13.05. 2018 год.

9:45 – 10:00 часа - Евритмия с Диана Демирева

10:00 – 11:00 часа Споделяне на добри/ успешни практики при прилагането на валдорфската педагогика – практическо занимание

11:00 – 11:15 часа - Kафе/ чай пауза

11:15 – 12:45 часа - Обсъждане на конкретни мерки за популяризиране на валдорфската педагогика. Подпомагане работата на учителите (превеждане, издаване на педагогически/методически материали/семинари за квалификация)

12.45 – 14.00 часа - Обяд

14:00 – 15:30 часа - Заключителна част – планиране на бъдещи срещи и работни групи

15:30 – 16:00 часа - Пеене с Тоня Танчева

*ТАКСА-УЧАСТИЕ ЗА КОНСУМАТИВИ 10 лв за двата дни

Телефони за контакти с организаторите:
Наталия Дончева 0889699058
Валентина Тодорина 0883346117

понеделник, 4 декември 2017 г.

Коледни арт работилници


/подходящи за деца в училищна възраст/

Всички, които искат лично да си изработят коледна декорация или да направят подарък на любим човек, могат да участват в нашите работилници. Най-хубавия подарък е този изработен с любов, най-хубавата декорация за Коледа тази с дъх на дърво и мекота на вълна. Децата сами ще плъстят вълна, ще дърводелстват и пирографират, ще сътворят свои витражи от восъчна хартия.



- 09 декември от 14.30 -16.00 часа
Работилница плъстене на вълна – изработване на висяща декорация за елха;



- 10 декември 10.00-11.30 часа
Изработване на декорация за прозорец от восъчна транспарентна хартия;



- 16 декември 10.00-11.30 часа
Работилница „Коледни играчки от дърво“.

Такса за участие 10 лв. за едно занимание с включени материали.

Необходимо е записване на тел. 0889699058