„Група за игра“ – 11.05.2014 год. Стара Загора

Пролетното настроение се пренесе във всяка една от дейностите на групата за игра този месец. Пролетни игри с пръсти, Приказка за малката авлига и пеперуди от филц за децата…Какъв по-добър начин да усетиш и заживееш в синхрон с промените в природата.

Приказка за малката авлига

Имало едно време две птички - майка и татко авлиги, които построили гнездо на едно дърво. То било направено от суха трева, перца и всякакви прекрасни неща.

Скоро след като гнездото било завършено, женската снесла две яйца в него, а след това тя и таткото вече не мислели за нищо друго, освен за това как да пазят тези яйца защитени и топли. Майката ги мътела ден и нощ; дори когато таткото и казвал, '' Ти наистина трябва да полетиш малко и да ме оставиш да се грижи за яйцата", тя не е искала да ги остави.

След известно време две малки птичета, братче и сестриче, се излюпили от яйцата. Птичетата били, толкова слабички и мънички, че не можели да се грижат за себе си, но те отваряли човките си много широко и писукали – „Пи-пи-пи, скъпа мамо, пи-пи-пи!" Техните родители били заети по цял ден да търсят нещо за ядене. Пиленцата растели бързо и скоро се покрили с меки пухкави перца, които били най-добрата дреха в света за малки птичета.

Минавали ден след ден птичетата пораснали и вече не били мънички и слабички.

Тяхната майка им казала един ден "Вие сте почти готови да се научите да летите" и те се почувствали много големи. Същият ден майка им и баща им отлетели заедно, за да намерят нещо за вечеря, и докато те не били в гнездото, малките птици чули много странен шум, който сякаш идвал от едно езерце, близо до дървото Той звучал така – „Ква-ква ква!“

''O! Какво ли може да е? ", казало сестричето.

"Ще надникна от гнездото, за да видя" - отговорило братчето.

Но, когато погледнало надолу, не видяло нищо, въпреки че много ясно се чувало: "Ква-ква!" Птичето се навело още малко напред и малко по-надолу, докато му се завило свят.

"Пи-пи! Ще паднеш!" извикало сестричето. То едва го бе изрекло и братчето се изтърколило от гнездото надолу към земята! Не се ударило, но било много изплашено! „Пи-пи!, мамо, пи-пи, тате!" писукало то. „Пи-пи! " изписукало тъжно сестричето в гнездото, но майката и бащата били твърде далеч, за да ги чуят.

Падналото птиче заподскачало на земята и се огледало. То било близо до езерото и звукът, който чуло, сега бил много силен: ''Ква-ква!"

"Пи-пи!" извикало птиченцето и в един момент до него скочила голяма жаба. Това била старата жаба – учителка в училището, и тя преподавала пеене на малките жаби. "Ква-ква!"-казала тя. „Как мога да уча малките жаби да пеят, когато вдигаш такъв шум?"

"Пи-пи! Искам мама!", казало мъничкото птиче. Тогава жабата видяла, колко малко е пиленцето, и и станало мъчно за него. "Ела с мен", казала тя, "и аз ще те научи да пееш." Но мъничкото птиче писукаше по-силно от всякога. Дори гълъбицата, която пеела приспивна песен на бебета си на едно съседно дърво, долетяла да види какво става.

"Аз не мога да приспя моите деца в тази врява," казала тя на жабата, но когато видяла малката птичка, и тя я съжалила, като жабата. „Скъпо птиченче“, извикала тя "аз ще се опитам да намеря твоята майка." Върнала се при децата си, помолила ги да бъдат кротки и тихи и след това отлетяла надалеч за да търси родителите на падналото птиче.

Не след дълго тя срещнала бащата и майката на малката птичка, и всички се върнали бързо. Птичето все още писукало тревожно на земята.

"То е прекалено малко, за да бъде вън от гнездото", писукала майка му, ''Опитай да полетиш с крилата, както аз го правя", казал баща му. Птичето разперило криле и се опитало да лети, но тъй като било още малко, то не можело да достигне гнездото на дървото.

"Изпратете го в моето училище, и аз ще го научи да плува", казала жабата "това е по-добро от летенето, и много по-лесно се учи, аз съм сигурна, че ще успее". Жабата била много любезна, но майката на птичето и отказала: „Малките пиленца не харесват студената вода, могат да измръзнат от нея.“

Докато говорели, те чули шум от приближаващи стъпки, някой идвал към тях, подсвирквайки си весела мелодия.

"Идва едно момче!"- казала жабата

„То сигурно ще вземе моето скъпо дете и ще го сложи в клетка! Моля те, лети! Лети!" изписукала майката. Но преди птичето да успее да каже "Пи-пи! " момчето го видяло.

Тогава бащата на птичето полетял над главата на момчето, а майката - пред него, за да не го вземе момчето. Жабата изквакала и гълъбът изгукал, но никой от тях не можел да скрие малката птичка от момчето. Момчето се навело и взело внимателно малката птица в ръце.

Огледало се търсейки гнездото, от което е паднало птичето. "Гу-гу. Мисля, че знам, какво ще направи", казал гълъбът.

Момчето сложило птичето в джоба си и започнало да се изкачва по дървото. То се катерело от клон на клон, все по-високо, докато най-сетне стигнало до гнездото, където сестричката на птичето чакала.

Майката и бащата на птичето полетели към върха на дървото, за да видят какво ще направи момчето. То сложило птичето обратно в гнездото, много внимателно, както биха го сложили майка му и баща му ако можеха.

„Благодаря ти! Благодаря ти!" запяха майката и бащата, докато момчето слизаше от дървото. „Пи-пи! Благодаря ти!", викаха малките птички от гнездото. "Гу-гу! Знаех си, че така ще направи!" извика гълъбът. "Ква-ква! Бих искал това момче да беше ученик в моето училище", казала жабата, докато момчето вървеше покрай езерцето му.

А през това време малкото птиченце се беше сгушило в сестричката си, щастливо, че е в гнездото си.

Свободната игра

Във времето за работа с вълна, този път правихме пеперуди от филц. Специално благодарим на Жана от Канада, за чудесната идея, споделена с нас след посещението и на групата за игра в местното валдорфско училище.

„Група за игра“ – 23.03.2014 год.

Нашата „Група за игра“вече е на три месеца. За това време, децата, които ни посещават редовно, успяха да се почувстват удобно в новата обстановка, да опознаят учителката и тя тях, да научат част от игрите с пръсти

и да усетят ритъма на заниманията.

Тази среща слушахме „Приказка за глухарчето“ 

и правихме ирландски содени питки.

 

На следващата ни среща, ще правим нещо още по-мокро и по-цветно – ще рисуваме мокро в мокро…

Приказка за глухарчето

Имало едно време един Южен вятър. О, как му се доспивало от топлото слънце! Вятърат обичал да си почива в сянката на голямо дърво в средата на една поляна. Той обичал да гледа цветята и да усеща аромата им. Една сутрин, вятърът отворил сънливи очи и видял красиво момиче в далечината.

Златната и коса блестяла като слънцето. Всяка сутрин той поглеждал към нея, и тя ставала все по-красива, и по-красива.

Но една сутрин той я потърсил с поглед, но не могъл да я намери. На нейно място стояла възрастна жена със сива коса.

Южният вятър си помисли, че сигурно Северния вятър е докоснал златното момиче с ледената си ръка.

Станало му толкова тъжно, че той въздъхнал силно ХУУУУУУУУУУ! .... И издухал косата на старицата! Неговото златно момиче изчезнало !
Времето минавало и един ден Южният вятър се върнал на любимата си поляна. За негова голяма радост и изненада, там имало много момичета със златна коса, и всички те кимахали към него за поздрав. Южният вятър се усмихнал . Най-сетне неговото златно момиче се било върнало.

График на срещите на „Групата за игра“ за месец март

Гр. Казанлък 16.03.2014 год. /неделя/ от 11.00 часа

телефон за информация и записвания: 0898678160

Поради нарастващия интерес на родителите от Казанлък към валдорфските кукли, продължаваме с най-лесния вариант на шита кукла. Необходимите материали, които може да си носите или да закупите на място: около 20 кв. см. памучен плат с телесен цвят / ако имате бяла тениска, може да я боядисате предварително с чай от липа/; бяла вълна около 10 гр.; вълнени конци за коса или цветна вълна/ кафява, жълта, сива/; около 20 кв. см. плат за дрехата на куклата, всякакъв плат от стара дреха ще свърши работа, може да е едноцветен или пъстър, вълнен или памучен, каквото имате, това ще предаде уникалност на вашата кукла.



Гр. Стара Загора 23.03.2014 год./неделя/ от 11.00 часа

телефон за информация и записвания: 0889699058

Този път ще правим нещо любимо за децата - хляб. „Печенето на хляб с децата е идеалният начин за стимулиране на всички сетива. Мирисът на мая/квас и печащият се хляб, теглото и текстура на топките от тесто, по време на месенето и оформянето, и разбира се, вкусът на хляба, стимулира всички деца да се чувстват напълно ангажирани в процеса.“ /Печене на хляб с децата във валдорфското образование/. Моля родителите да носят на децата си престилки или резервни дрехи, в случай, че се изцапат.

„Група за игра“ през месец февруари

Заниманията през този месец бяха посветени на приближаващия празник на „Баба Марта“. Изработвахме мартеници чрез плъстене на вълна и тъй като сме в последните седмици на зимата, това все още личеше и от приказката, която разказвахме за „Зайчето и моркова“.
 

"Зайчето и моркова"

Поля и планини били покрити с дебел сняг. Зайчето нямало нищо за ядене и решило да излезе да си потърси храна. Обикаляло, обикаляло и най-накрая намерило два моркова. То изяло единия морков и си казало „Толкова силно вали сняг, сигурно и магаренцето няма нищо за ядене. Ще му занеса другия морков.“
Зайчето веднага тръгнало към къщата на магаренцето, но когато отишло там магаренцето го нямало. Зайчето оставило моркова и си тръгнало с подскоци.
Магаренцето също било отишло да търси храна. Било намерило няколко картофа и си тръгнало доволно към къщи. Когато отворило вратата видяло моркова. „Как ли е попаднал тук този морков“-зачудило се магаренцето. Тогава то изяло картофите и си казало: „Толкова силно вали сняг и е така студено, аз вече се нахраних, но сигурно агънцето няма нищо за ядене, ще му занеса този морков.“
Магаренцето занесло моркова в къщата на агънцето, но и то не било там. Магаренцето го оставило внимателно и си тръгнало.
Агнето също било излязло да търси храна. То намерило една зелка и вървяло доволно към къщи. Когато отворило вратата видяло моркова: „Как ли е попаднал тук този морков“ – зачудило се агънцето. Тогава то изяло зелката и си казало „Толкова силно вали сняг и е така студено, аз вече се нахраних, но сигурно сърнето няма нищо за ядене, ще му занеса този морков.“
Агънцето взело моркова и го занесло в къщата на сърнето. Къщата обаче била празна. Агънцето оставило моркова внимателно и си тръгнало бързо. Сърнето също било излязло да си търси храна. Било намерило зелени листа и си тръгнало доволно. Когато отворило вратата, видяло моркова. „Как ли е попаднал тук този морков“-зачудило се сърнето. Тогава то изяло зелените листа и си казало: „Толкова силно вали сняг и е така студено, аз вече се нахраних, но сигурно зайчето няма нищо за ядене, ще му занеса хубавия морков.“
Сърнето тръгнало веднага към къщичката на зайчето. Зайчето било сито и спяло в леглото си. Сърнето не искало да го буди и за това търкулнало моркова вътре и си тръгнало. Когато зайчето се събудило, си потъркало очите учудено и си казало: „Сигурно някой добър приятел ми е донесъл морков.“ Тогава то изяло моркова, който се оказал много, много вкусен…

Превод от немски: Виолета Данчева

График за срещите на „Групата за игра“ – месец февруари

гр. Стара Загора 15.02.2014 год./събота/ от 11.00 часа

телефон за информация и записвания: 0889 699 058

гр. Казанлък 23.02.2014 год./неделя/ от 11.00 часа

телефон за информация и записвания: 0898678160

Творческите занимания и на двете срещи, ще са посветени на подготовката за „Баба Марта“.