Имало едно време един Южен вятър. О, как му се доспивало от топлото слънце! Вятърат обичал да си почива в сянката на голямо дърво в средата на една поляна. Той обичал да гледа цветята и да усеща аромата им. Една сутрин, вятърът отворил сънливи очи и видял красиво момиче в далечината.
Златната и коса блестяла като слънцето. Всяка сутрин той поглеждал към нея, и тя ставала все по-красива, и по-красива.
Но една сутрин той я потърсил с поглед, но не могъл да я намери. На нейно място стояла възрастна жена със сива коса.
Южният вятър си помисли, че сигурно Северния вятър е докоснал златното момиче с ледената си ръка.
Станало му толкова тъжно, че той въздъхнал силно ХУУУУУУУУУУ! .... И издухал косата на старицата! Неговото златно момиче изчезнало !
Времето минавало и един ден Южният вятър се върнал на любимата си поляна. За негова голяма радост и изненада, там имало много момичета със златна коса, и всички те кимахали към него за поздрав. Южният вятър се усмихнал . Най-сетне неговото златно момиче се било върнало.
