Втора част – от VI клас до XII клас
Лекция от 10.10.2017 във Валдорфска школа
"Изида"-Стара Загора на Ийфтах
Шилони - действащ валдорфски педагог, участвал активно в изграждането на
училището в Тел Авив, Израел, в което вече повече от 8 години работи, и издател на израелския
антропософски вестник.
***************************************************************
VI клас
Децата
излизат от хармонията. Вече нямат нужда от пропорции, постепенно започва пубертетът,
всички хармонизиращи неща започват да изчезват. Това, от което децата имат
нужда сега, това са правилата. Те трябва сами да изготвят собствени правила.
В
класа казваме така „Тук е мръсно. Как според вас ще решим проблема?“ И някой от
класа ми казва „Ами ти трябва да чистиш.“ Отговарям „Не, аз няма да чистя.“
„Защо, тогава, не измислим някакви правила!? Аз ще чистя днес, утре друг и
т.н.“ „А, какво означава да чистиш, само пода ли или трябва да се вдигнат
столовете нагоре и да се измият прозорците?“ Трябва да се направят правила.
Кой
работи с правила? - Римляните. И така, след гръцката епоха идва римската епоха,
защото римляните поставят правилата и законите. Политиката на Римската империя
е основана на правила и закони.
А
също така трябва да се разбере и физиката. Римляните са правили арки - и ние
можем да направим арка, и сега вече ползваме уредите - тук влизат в употреба
пергелът и линията.
Сега
работим с правила.
И
сега е моментът, когато започваме да говорим за Исус Христос, защото това събитие
се случва по време на римската империя. В първичният юдaизъм стои законът „Око за око, зъб за
зъб!“ Това е законът в Израел. Каква е връзката между нас и арабите? – Те
убиват и ние убиваме. В основата на учението на Христос стои Любовта, той не е
казал закона „Око за око, зъб за зъб!“, а е казал „Обичай ближният като себе
си!“. „Не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза,
обърни му и другата!” И
ние преподаваме това - учението на Любовта.
В
този клас пеем на няколко гласа – многогласие – първи глас, втори глас и трети
глас.
VII клас
Това
е периодът на пубертета. Децата се разделят на две части - в главата си те
искат много да разберат света, нещо се отваря в тях като в Ренесанса, но във
втората и част започва да се проявява и сексуалността. Помните историята за
райската градина - тя се проявява тук. През цялото време те се чувстват
разделени и стават направо на луди. И това е трудна възраст за тях.
Това
е време да говорим на децата за Ренесанса, говорим за старите открития на
Колумб, Васко да Гама и Магелан – тези пътешественици, които откриват нови
земи. Не е само моята стая, моят град и моята държава, сега започваме вече да
учим за света.
После ще отидем в черно, бяло и сиво - малко като средновековно изкуство.
Започваме
да рисуваме с ренесансова перспектива, което е заложено още от 5-ти клас, но това
не среща душата толкова силно, както ако се преподава това в 7-ми клас.
В
седми клас учим много занаяти, от първи до седми клас плетем, шием всичко,
обаче в седми клас започват да работят с шевна машина.
VIII
клас
Еволюцията
свършва, започва революцията. Процесът на преминаване от малко дете в мъж или
жена е свършил. В осми клас всички полови органи вече са готови. Това вече не
са деца. Това е революция. Те се превръщат в нещо друго. Това е цвете, което
сега се превръща в плод, в който е семето за новото растение. Това е революция.
Учителите
съпровождат класа от първи до осми клас. Има много учители, които го правят
така. Удивително е да видиш едно такова малко дете, което става един такъв
голям човек. Ако има някоя по-ниска учителка, тя трябва да си вдигне главата да
види детето, тъй като в шести, седми и осми клас децата стават по-високи от
нея. Това е революция.
И,
за какво говорим с тях? - За революциите – американска,
френска революция,
революция в
книгопечатането, индустриална революция.
Как да възпитаваме децата така, че да
станат свободни личности?
Да
възпитаме децата така, че да са свободни - това е цял процес. Трябва да се
отнасяме към тях като към растение. Взимам семе. От какво има нужда семето? –
Тъмнина, вода – всички семена искат това. Децата също искат така да ги
прегръщаме, храним и обгръщаме. Бавно, бавно виждаме какво расте - първо излиза
стеблото и малкото коренче. А после клончетата, листата, после цветето и накрая
плода. И след това, в плода е семето за следващия плод.
Особено
малките деца, за да станат свободни, трябва да ги държим много здраво в
началото и бавно стъпка по стъпка да отваряме, а най-накрая се надяваме те да
станат свободни.
Как
точно ги държим здраво? Първо правилата! Но, в Израел има много силно слънце.
Стените
няма да ги направим розови, а ще са червено кафяви. А, завесите ще бъдат
червени, защото трябва да направим някаква „пещера“ с цвета на стаята и
завесите. В първи клас кафяво-червено. Във втори клас червено, а в трети клас
оранжево. И започват жълто, зелено и после светлосиньо, и тогава започваме да
влагаме повече светлина в стаята.
В
началото аз съм бог, аз съм единственият бог за тях. Аз давам всички правила.
Стъпка по стъпка, към трети клас и нататък нещо се случва, и тогава аз започвам
да питам децата, „Сега кое как ще правим?
Ах, защо не направих това, което ми каза, това е добра идея!“. Това още не
се вписва като правило на класа. По късно започваме да пишем правила. А пък
по-нататък, това става нещо нормално и няма нужда да пишем правила. Така правим
правилата.
Това
е процесът да станеш свободен.
********************
Това дотук е есенцията в основното
училище.
Щайнер
е говорил много за педагогиката от първи до осми клас и много малко за
педагогиката, след 8-ми клас. Затова, валдорфските училища след осми клас много
се различават.
И,
когато питаме как да възпитаваме децата след осми клас, така че когато пораснат
да бъдат свободни – работим с четири принципа.
Има 4 основни принципа – четири основни въпроса.
IX клас
Принципът на девети клас се концентрира
около въпроса „Какво?“
Какво
се случва в света?
Какво
се случва в мен?
Ние
искаме да видим противоположностите. По география преподаваме как топлата и
студената вода се срещат в океана. Точно следим феномена и явлението във
физиката и химията. Гледаме през микроскоп много точно. И задаваме на децата да
опишат какво точно виждат: „Какво видя, какво точно се случи, не какво
чувстваш, а какво видя?“.
В
тази възраст има много голям глад да се разбере „какво чувствам сега?“. Не е
нужно да говорим за антични времена, а какво се случва сега. И децата са доста
стабилни в тази възраст. Ние помагаме на децата да разберат, че светът не е
много стабилен - има и горещо и студено. Ние не сме стабилни и светът не е
стабилен, но това е нормално.
Х клас
В десети клас въпросът е „Как?“
Как
се случват нещата?
Как
функционира светът?
Те
намират точка на равновесието. Започваме да говорим с тях за женското и
мъжкото, за връзката между тях.
Говорим
за ембриология. В 6-и и 7-и клас започваме да говорим за сексуалността - да
знаят децата, че жената има цикъл, има окосмяване на тялото – най-основни неща.
Тук говорим за ембриология - как започва животът. Това е много красиво, защото
те рисуват стадиите на ембриона.
Или,
рисуват вътрешните полови органи на мъжа и жената. И, за децата това е много
трудно. Не е особено лесно за децата да нарисуват органите на другият пол, не е
толкова ясно какво има там.
ХI клас
В единадесети клас въпросът е „Защо?“
Въпросът
„Защо?“ е свързан с душата. Децата сега правят много повече индивидуални
проекти и задават индивидуални въпроси. Сега ги питаме с въпроси за професията
им и как да планираме професията. Понякога ги оставяме да направят проект,
който е много по различен от този на другите. Например‚ ще направим бюст от глина - всеки ще
скулптурира различна глава. Това сме го правили и преди, но сега, в единадесети
клас, въпросът е: „Защо аз съм индивидуален?“. Ако тя иска да направи бюст от
глина - добре, но аз искам да направя нещо друго, например от дърво. За да ги
оставим свободни, им казваме: „Добре, ти правиш това, а тя нещо друго.“
Освен
това, задълбочаваме изучаването на физиката – говорим за атома, за по-дълбоките
неща. Говорим и правим много повече лични проекти.
И най-накрая - ХII клас
Въпросът е „Кой?“
Кой
съм аз? Кой си ти? Как сме свързани? Как съм свързан с теб?
„Ние мислим за валдорфското обучение като
за кула. Във всеки клас в кулата имаме по един малък прозорец. Изкачваме се
една стъпка, и виждаме през този прозорец. Изкачваме се още една, и виждаме
през другия прозорец. И, всеки път виждаме различна част от света. В 12-и клас
за пръв път се качваме на покрива и, тогава, на покрива виждаме цялата панорама.
И, тогава правим синтез на всичко, което сме научили. Моят и твоят синтез ще са
различни, защото душите ни са различни.“
Те
ще започнат да си спомнят какво се е случвало в различните класове. „Помните
ли, в първи клас ние пяхме?“. Ние започваме да им припомняме какво са правили в
първи клас. Можем да посветим един месец – например, последния месец на
дванадесети клас, и те разбират какво учителят прави с тях и какво те са правили,
през какво са преминали.
Можем
да им кажем, че в трети клас те са имали криза и т.н. Ние им казваме: „Ето така
сме постъпили с вас, защото, например, в 3-и клас преживявате криза“.
В
12-и клас те отново постигат цялостност, единство. В първи клас те не са имали
съзнание за това, но в дванадесети клас го разбират.
И,
те казват: „Нашите учители са имали план, предварителен план за нас. Ако можем
да им благодарим!“. Също, след няколко години, те могат да кажат: „Е, ние
получихме добро образование! И, учителите, които са стояли пред нас и са ни
водили, са мислели предварително как да направят всичко това, как да ни
направят добро.“
**************************
Линк към първа част: http://new-waldorf-sz.blogspot.bg/2017/11/i-xii.html