Лекция от 10.10.2017 във Валдорфска школа
"Изида"-Стара Загора на Ийфтах
Шилони - действащ валдорфски педагог, участвал активно в изграждането на
училището в Тел Авив, Израел, в което вече повече от 8 години работи, и издател на израелския
антропософски вестник.
*****************************************************************
Детето
е като едно растение. Oтначало, то е като едно семенце, и когато попадне в земята, и има вода, то пуска първо малко кълнче, което се
разделя на малко коренче и малко стебълце. После стебълцето пораства и започва
да пуска листа и тогава един ден то си казва: „вече няма да има повече листа”.
Идва
време да цъфне и, чак
след това,
дава плод. То няма да получи плода си,
преди да разгърне всичките си листа и цветове.
Чак
когато млечните зъби паднат, ние предполагаме, че мисловните сили, могат да се
насочат към четене и писане. Нещо физическо трябва да се прояви, за да може в
живота на детето да навлезе нещо ново.
Тъй
като Щайнер е говорил много малко за детската градина и училището след 8 клас,
те много се различават в различните училища, а от 1 до 8 клас повече си
приличат, когато спазват точно препоръките на Щайнер.
Валдорфската детска градина
В
детската градина не насърчаваме децата да мислят, а да правят нещо, защото така
изграждат физическото си тяло. Ако възрастният меси хляб, той не трябва да
говори на детето: „това е брашно, а това е вода и ги смесваме“ - той просто
трябва да меси, а детето да го гледа. Не трябва да му обясняваме какво
количество са продуктите.
Детето
може да каже на учителя, че е тъжно, но той не го подтиква да мисли защо е
тъжно.
Валдорфското училище
I клас
Чувствата
на детето представляват едно единство. Детето се чувства едно цяло със света.
Когато прегърне майка си, то се чувства едно цяло с нея. Детето чувства: „Аз
прегръщам всичко и съм едно цяло със света.“
Учителят
в този период прави с децата кръг и всички се движат в синхрон, заедно, като
едно цяло.
В
този клас, когато пеем песни, пеем всички заедно на един глас.
Това
усещане за цялостност със света ще се промени около 9-та година - в трети клас,
когато за детето е период на криза. Като деца, преди да достигнем тази криза,
ние започваме да разбираме, че нещо се разделя от цялото.
II клас
Започваме
да правим много неща симетрично, тъй като всичко това ще подкрепи процеса на
разделяне. Симетрията е още цялостност, но вече започва процес на разделяне на
нещата.
Рисуваме
форми с огледална и друга симетрия. Начертаваме хоризонтална или вертикална
линия на дъската и рисуваме, от двете страни, симетрични форми. Понякога
рисуваме дъги, а понякога прави линии.
За
някои деца такова рисуване е много лесно, а за други много трудно да нарисуват
тази симетрия, дори най-основната.
Правим
симетрични огледални движения – огледални игри, които повечето деца много
харесват. Може да се направи и с музика. Може и да се полежи на пода. Правим
всичко, което ще подкрепи процеса на разделяне. Вече не сме цяло, а започваме
да се разделяме. Света може да започва да се разделя, но все още остава
цялостен. Симетрията е все още цялостност, трябва да се схване цялостността, но
да ги оставим да почувстват, че света не е цялостен вече.
В
този клас, когато пеем песни, се разделяме на групи – една група пее началото
на песента, а друга група - края.
III клас
Започва
голяма криза в 9-та година. Възможно е да започне и в края на втори клас. (Във валдорфската педагогика този период
се нарича Рубикон-бел. на редaктора.)
Тя е причинена от разбирането, че „Аз и
моето семейство, Аз и животните, Аз и света, вече не сме едно цяло“. „Моите
родители може би ще умрат, и аз ще умра най-накрая“. Децата разбират: „ние сме част от света, но едновременно Аз
съм и различен от света“. Децата се опитват да мислят за големи въпроси.
Нещата, които им се случват точно в тази възраст, например някакви инциденти,
могат да се превърнат за тях във въпроси на живота им.
Например,
ако едно дете е на 4 години, и баба му умре, то ще си каже „Аз няма вече да видя моята баба и ще кажа на
моите приятели, че баба ми е починала“, Може би, някое дете ще се разплаче, но
след това вероятно ще се кача на едно дърво, за да си играе.
Ако баба му почине, когато е на 14 или
15 г., то ще си каже, „Баба ми почина, но животът продължава“. „Аз обичам да
играя футбол и си имам приятели.“ И детето също е може да е тъжно
Обаче, ако бабата почине, когато детето
е на 9, това може да разтърси детето. Може да си каже: „Баба умря и майка може
да умре, и дядо може да умре, какво ще стане тогава? Всички ще умрат, какво ще
стане? Аз ги обичам толкова много!“
Може
това да бъде „Въпрос на живота“.
Но
може и да не почине баба му, може котката да умре. Или детето е видяло някаква
катастрофа или родителите да се разделят, и това може да се превърне в голям
въпрос. Може да възникне въпрос, който не е свързан точно с това събитие.
Обаче, така или иначе, те задават въпроса. „Въпроса на живота.“ Преди това те
не са питали за такъв въпрос, но сега го задават.
Децата са в криза и как ние можем да им
помогнем:
В
трети клас ние правим неща, но не онова правене, както е в детската градина.
Това
е правене, в смисъл - ние сме сами, но въпреки всичко можем да действаме.
Правим хляб или сладкиш. Работим със земеделието. Ще вземем едно парче земя.
Започваме да обработваме земята, засяваме пшеница и, съответно, имаме плевели и
пшеница. Вземаме пшеницата, отделяме зърната и започваме да ги чукаме. И, след
това, правим хляба, т.е. минаваме през целия процес на правене на хляб.
Може
да вземем също така ябълки, ще ги смелим, и тогава ще направим сок. Искаме да
минем целият процес. Ще започнем да шием дрехи. Или ще построим малка къща. В
Израел в продължение на дълъг период от време, аз вземам моите ученици,
намираме такава глина, която да омесим със слама и след това правим тухли. През
април вече няма дъжд в Израел и много бързо изсъхват тухлите, и ние правим, да
кажем, кладенец или друго нещо, или някаква пейка от тухли, или малка къща - каквото и да е.
Посланието е такова: „Ние сме в криза и
се чувстваме потиснати, обаче въпреки това можем да действаме - можем да
построим къща, можем да омесим хляб, можем да ушием дрехи”. Можем да ги
заведем при хора, които правят стари занаяти. Аз заведох децата на морето и там
имаше човек, който правеше флейти на ръка. Или пък, заведох децата си да видят
шивач. Не само те да направят нещо, но и сами да отидат да видят една такава
професия при възрастен човек.
После
връщам децата в клас и те пишат кратко разказче. „Вчера ние посетихме майстора,
който прави флейтите. Той прави така и така.“ И така, правим един разказ. Вече
не се учат само букви и думи, сега правим и изречения.
Нещо
друго, което в трети клас подкрепя тази криза, това е да им преподаваме или да им четем
историите от Генезиса (Битие) от Библията. Старият завет на Библията се
преподава във валдорфските училища, традиционно от трети до дванадесети клас,
но в Израел ние започваме още от първи клас. В някои други части на света не се
изучава Библията, но в Израел ние я изучаваме от първи до 12 клас. Историята от
Библията за Райската градина и за изгонването на Адам и Ева от градината е,
всъщност, историята на детето на 9 години. Какво направиха децата? Те просто си
вдигнаха ръцете и получиха плода.
Те
са щастливи и се радват, и всичко е добро. Когато, обаче, вкусват от плода, те
изведнъж виждат всичко. Това е болезнено - да знаеш – и, понеже те знаят, те са
изгонени от градината. И Бог слага за пазач херувим с огнен меч. И той им казва: „Вие не можете да се върнете там.“ Децата не могат да се върнат
към ранно детство и е много болезнено, защото те са изгонени навън. И какво е
казал Бог? „Вие трябва да се потите за
хляба си.“ Точно това ние правим, ние се потим и месим хляб. Това е
историята.
В
райската градина,
освен това, Адам и Ева нямат дрехи. Защото, те са като деца и нямат нужда от дрехи. Кога децата имат нужда от
дрехи? Когато започнат да се срамуват, тогава имат нужда от дрехи. Малко по
малко, те разбират, че има сексуалност там навън и затова вече не ходиш гол.
Тази история за изгонването на Адам и Ева от райската градина подкрепя децата в
тази възраст. Децата не казват „ние сме
героите в тази история“, но те си мислят това.
Освен
това, им разказваме за Потопа и за Ной. И децата казват: „В този потоп ще умрат и майка, и татко, а може би и кучето.“ Тези
мисли нахлуват у детето, когато научава тази
история. Тази история се е случила в миналото, но, въпреки това, има някаква
надежда, защото има спасение и живот за Ной, така че нещата се връщат обратно.
Макар че, в миналото всички ,освен Ной, са умрели при този потоп. „И така, аз няма да остана сам в света.“
Това се случва в трети клас и ние подкрепяме това.
Мислите
за тези истории карат детето да усеща, че няма да остане само в света.
В
този клас започваме да пеем канон.
IV клас
Душата
започва вече да се развива. Не че другите деца, преди тази възраст, нямат душа,
но сега те започват да виждат всички неща отвън и да ги преживяват. И всичко
това идва към тях и те не знаят как да се справят.
Учениците
започват да се разделят първо на малки групи.
„Ние сме малка група, а пък вас не ви харесваме.“ После детето отива в
друга група и казва „Предишната група не
ми харесва“. Или - „Онзи човек ние тук всички изобщо не го харесваме.“
Децата не харесват някои съученици, а харесват други.
На тази
възраст им даваме да правят проект заедно. Разделям ги на тази група и на онази
група и им казвам „вие тук ще работите, а
вие двамата там“. В тази възраст те започват да имат географско схващане и
историческо схващане.
И
тогава им даваме да рисуват тяхната собствена стая в поглед отгоре; да
нарисуват класната си стая като географска карта – например: „ето тук отзад е
дъската, а тук са чиновете“; да направят карта на класната стая. Или, могат да
нарисуват карта на пътя, как от вкъщи идват до училище.
Започваме
още да говорим с тях за антични култури - не с дати, но най-важното, например
„Какво е била Индия, ранна Индия, Буда, какво е била персийската култура, каква
е била Северната култура? - такива истории. “
В
четвърти клас започваме да говорим за връзката между човека и животното.
В
този клас пеем канон.
V клас
Пети
клас е най-хубавият клас. Не е толкова цялостен като четвърти клас. Те вече са
разделени от света и те знаят че са разделени от света, но те много добре могат
сега да отстояват отношенията си в общността.
Тялото
се развива хармонично, телесните пропорции са балансирани и хармонизирани,
дишането е хармонично и балансирано – съотношението сърдечна честота :
дихателна честота става 4:1. Едно бебе има по-учестен пулс. В пети клас всичко това
се хармонизира.
След
като те вече са хармонично развити, ние подкрепяме това и започваме да
преподаваме древногръцката култура.
Когато
видите древногръцките статуи, те не изглеждат като истински хора - те са млади
хора, красиви хора - особено жените и това основно преподаваме – древногръцка
култура в пети клас.
Правим
с децата малки Олимпийски игри. Понеже имаме 30 училища в Израел сега, правим 3
олимпийски игри – десет училища на Север, десет училища в Центъра и десет
училища на Юг. И те се учат да хвърлят копие и диск, да се обличат в хитони.
Децата се чувстват като гърци и това е много хубаво.
И
след това започваме да учим геометрия, не с инструменти, трябва да рисуват цял
кръг, това е много трудно, или триъгълници, и да започнат да разбират пропорциите
в света.
В
четвърти клас започнахме да говорим за връзката между човека и животното, в
пети клас продължаваме да говорим за връзката на човека и животното, и
започваме ботаника.
Пеенето
също много се развива. В този клас започваме да пеем на няколко гласа –
многогласие – първи глас, втори глас и трети глас. Пеем често Бах.
****************************
Линк към втора част: http://new-waldorf-sz.blogspot.bg/2017/11/i-xii_22.html
