ДА на
конструктивните инвестиции в образованието!
Подписалите се под този апел са притеснени за здравото
развитие на идващите поколения. Те искат да се застъпят за конструктивни
инвестиции в образованието в детските градини и ясли както и в предучилишната
област и се застъпват за образуването на широк спектър от мрежи, за да се
напредне бързо и убедително със тази инициатива.
Снимка 1: FOTOLIA, Q
За какво става дума?
Една трета от едногодишните деца в Америка боравят с
компютър, преди да започнат да ходят или говорят. В Германия 70% от 2 до 5
годишните прекарват един час дневно със смартфон. Най-често употребяваната
функция при 6 годишните е Фейсбук. Всички деца в предучилищна възраст гледат
телевизия, често далеч повече от един час на ден.
Снимка 2: Не интервенция в образованието,
ами опасен принос към обездвижването, грешно стимулинаре на сетивата и изолация
от реалният свят. Същото съответно важи за гърнето с поставка за iPad. На
него малкото дете седи пред iPad-ът, за да използва ценното време за учене.
Апаратът обаче и тук не е на мястото си, тъй като разсейва детето от така
нужното за тази възраст себеопознаване.
Снимка 3: fotolia, Patryk Kosmider
Изглежда, че се налага становището на много от хората, че
свикването с дигиталната ера е неизбежно, още повече, когато някои от
образователните институции правят впечатляващо високи инвестиции в тази насока.
При това още по-плашещо е, до каква степен биват забравени рисковете и
страничните действия на дигиталната информационна система. Колкото по- малко е
детето, толкова по- силно изразени са тези рискове и странични действия. Това
се дължи на факта, че мозъкът е толкова по-пластичен, колкото по-млад е един
човек - поради тази причина той е по-чуствителен към погрешно стимулиране и
вредни влияния.
Поради тази причина, както графиката по-долу показва, са
необходими конструктивни, позитивно влияещи на здравето недигитални инвестиции
в образованието, най вече в детската градина, в училището по-малко и по-късно
значително по-малко. Така например игра с ръцете подпомага развитието на
математическите споспобнисти и развитието на фронталния мозък, докато
заниманието с таблет не допринася към такова развитие. Това е така защото
душевните способности произлизат от части на мозъка, които получават сигнали от
активирани сензорни и моторни участъци.
Снимка
4: Връзка между възрастта и скоростта на научаване, представена като принос на
инвестициите в образованието сравнено с различните възрастови групи на учащият
човк (Хекман 2006). Линията показва колко силно намалява скоростта на учене с
напредването на възрастта - ако някой е учил наизуст като четири годишен, има
директно доказателство за това. Поради тази причина отговорните за
образованието институции искат да използват интенезивно това време за учене - а
защо не и за обучение, как да се работи с електронните медии? - тъкмо през тези
първи години. Както е показано в следващите редове, точно този подход обаче не
води до конструктивни инвестиции в образованието.
Какви са конструктивните инвестиции в образованието?
Към най-важните
познания на последните десетилетия, придобити от изследвания на мозъка, принадлежи
фактът, че децата най-добре със собствена активност развиват сръчност, ходене,
говорене, мислене - чрез опит и грешки, свободна игра, чрез подражание и
директен контакт с околните. Включеният телевизор в заден план пречи на
развитието на езика, както и заниманието с електронни медии или електронните
книги които сами се четат на глас. Най-важни за мисловото развитие са диалогът
с детето или четенето на книги придружено с разговори. Тук важи правилото: повечето
помага повече. При влизането в училищна възраст разликата в броя на чутите думи
между едно дете от по-високи социални слоеве, сравнено с дете от по-ниски
такива е 30 милиона думи. (Харт & Рисли 1995). Съответно на това центровете
на езика в мозъка са по–добре тренирани и навлизането в образователната система
е по-лесно.
Снимка
5: Tatjana Posavec
Най-общо важи: Мозъкът не може да сваля
данни. Той се променя поради активно използване чрез наблюдение, откриване,
изследване, слушане, усещане, миришене, съпричастие и съчувстване, мислене,
говорене, действане: всичко което един човек прави, преди всичко самостоятелно,
е съпроводено от конструктивна мозъчна дейност. Защото точно това активно
използване на мозъкът е стимул за неговото ежедневно развитие.
Снимка
6: FOTOLIA, Kristin Gründler. Снимка
7: Tatjana Posavec.
Със собствената активност
се грижим за здравословно развитие на мозъкът и тялото. По-късно липсващата
концентрация в училище се определя особено от начина на живот в първите години.
Децата от снимките по-горе показват как става това.
Мозъкът, за разлика от компютърът,
който има модули за съхранение и обработка, няма такова разделение: Когато
мозъкът обработва информация се променят връзките между нервните клетки - а това
е именно паметта. Колкото повече един мозък обработва, толкова повече съхранява
и толкова повече може и от своя страна да обработва. Колкото повече езици
говори един човек, толкова по-лесно му се отдава научаването на нов език.
Центровете на езика не се напълват, напротив те могат толкова повече да
съхраняват, колкото повече е съхранено в тях! Това свойство на парадоксалното
запаметяване важи най-общо. На колкото повече музикални иснтрументи може да
свири един човек, с колкото повече сечива може да борави, колкото повече книги
е прочел по една определена тема, толкова по-лесно му е да научи още един музикален инструмент или да борави с
определено сечиво или да прочете още една книга по определена тема.
Заради това е толкова важно, да се
набляга на широко общо образивание и сeтивната и двигателната активност да бъдат особено
насърчавани. Защото няма нищо по-неподходящо за трениране на сетивните и
двигателни мозъчни участъци от докосване на дисплей с едно и също движение, без
всякаква сетивна диференцираност.
Снимка
8: Преминаването по повърхност без особени качества не допринася нито за сетивното
нито за двигателното развитие и учене. И тъй като по-висшите умствени дейности
се извършват от части в мозъка, които
получават своите сигнали именно от сетивните и двигателните центровете,
ограбваме, чрез докосването надисплея на таблета, предпоставките за развитие на
по- сложни мисловни дейности.
Снимка
9: Ако помолим едно 4 годишно дете да държи игла, молив, ключ, яйце или кофа
или да се държи само за някоя пръчка, то извършва тези дейности спонтанно и без
никакво видимо напрежение, това е сложно движение на ръката и при това се
адаптира автоматично към теглото, големината и свойствата на повърхността на
обектите. Всички сетива биват използвани.
Социалните компетенции също не могат да се упражняват
чрез таблета, ами само с директен контакт с други хора, които са уникални и не
могат да бъдат програмирани.
Снимка
10: Тази снимка показва не само собствената дейност на
детето, ами и фактът, че тук детето бива възприето с интерес от някои
възрастен, което от своя страна кара детето да се чуства добре в своята дейност
и бива окуражавано по този начин в своите собствени дейности и подвизи.
И какви все пак са
негативните последствия от ранното свикване с дигиталните медии?
Децата,
които прекарват много време пред монитора и боравят често с дигитални медии
показват следните нарушения и смущения:
· Нарушения в развитието
на езика и на вниманието (Цимерман и др. 2007),
·
Силно изразено по- ниско
ниво на образование (Ханкокс и др. 2005),
·
Наклонност към наднормено
тегло (Ханкокс и др. 2004),
· Предразположение –
поради антисоциален начин на поведение- към криминални прояви (Робъртсън и др.
2013)
·
Употребата на игрова
конзола от деца в основното училище води доказано до лоши оценки по писане и
четене, както и до проблеми на поведението в училище. (Вайс и Церанковски 2010)
·
Колкото повече време
прекарват младите хора пред монитора, толкова по малко съчуствие (емпатия)
имат те към своите родители и приятели (Рихардс и др. 2010)
·
Употребата на смартфон
води при младите хора до по-нисък успех в училище, по- ниско удовлетворение от
живота и повече депресии (Зенк и др. 2014), до късогледство, проблеми със сънят
и поведение на зависимост. Към това повече от 60% от потребителите на смартфон
имат страх да пропуснат нещо и страх да се отделят от телефона си или да нямат
достъп по интернет. Тези страхове от своя страна подкрепят ексцесивното
ползване, което лесно може да се превърне в зависимост.
Посочените
влияния са научно доказани и биват наблюдавани с притеснение от учители,
възпитатели и родители.
За разлика от
това няма научно проверими констатации, на често напразно постулираният позитивен
ефект на дигиталната информационна техника върху духовното, душевното и телесно
развитие на децата. Накратко - щетите са доказани, а ползите - не.
Снимка
11: FOTOLIA, Mina Stefanovic
Тук не
става въпрос за враждебност към технологиите, ами много повече за защитата на
пространство за развитие на детството, за доброто
на децата и човешкото право на детство, за да могат младежите и възрастните
да бъдат компетентни потребители на технологиите - тогава когато те са на
мястото си.
Южна Кореа тръгва с добър пример
напред!
Педиатри
в УАС предупреждават за споменатите рискове и странични влияния и изискват
напълното отсъствие на дигитални медии за деца и драстичното намаляване на
времето, в което те прекарват с тях. Политиците в Южна Кореа последваха този
съвет. Южна Кореа е първата страна, в която правителството започна през 2015
със закон активно да защитава младото поколение от лошото влияние на техникатa.
Снимка
12: FOTOLIA
Тези
които са под 19 години и си купят смартфон, трябва да инсталират софтуер, който
(1) да блокира достъпа до порнография, (2) да регистрира ежедневно
времетраенето на ползване, при което се изпраща съобщение на родителите, ако то
е преминало определена граница и (3) да прекъсва след полунощ връзката към
сървъри с игри. Значи в страна, така добре развита в дигиталната сфера, хората
са разбрали колко е важно да се пазят идващите поколения от рисковете и
страничните ефекти на техниката. Защото Южна Кореа е страната, която в световен
мащаб с най-силно развита дигитална инфраструктура и произвежда най-много
смартфони от целия свят. При това там във възрастовата група 10-19 години вече
90% са късогледи и повече от 30% от децата и младежите са със зависимост от
смартфонът.
Искаме
ли да чакаме толкова дълго, докато и в Европа стане така?
Това засяга всички нас!
Не
трябва да оставяме нито здравето, нито образованието на следващите поколения, и
с това и нашето бъдеще, нито основите на нашето свободно-демократично общество
на икономическите интереси на най-богатите световни фирми! Заради това трябва
нашите инстанции на образованието, преди всичко ясли и градини, да останат
свободни от доказано негативните влияния на техните продукти върху нашите деца!
Става въпрос за защита на основните стойности на нашето
общество от твърде силното икономическо лоби. Който не иска да се занимава с
това, той действа безотговорно спрямо следващите поколения, на които ние оставяме
достатъчно проблеми- заеми, конфликти и замърсена планета.
Снимка13: Tatjana Posavec
БЛАГОДАРИМ НА
всеки
ангажиран член на ражданското общество, всеки експерт, всяка инстанция, които
подкрепят този апел. Колкото повече сме, толкова по- категорично можем да
представим нашето становище на отговнорните за образованието политици. Тази
акция ще поемем през първите четири месеца на 2017.
Със сърдечен
поздрав и с надежда, че този апел ще служи за защитата на детството и справедливото
отнасяне към достойнството на детето.
Prof. Dr. med. Dr.
phil. Manfred Spitzer, Dr. med. Dr. hc. Michaela Glöckler, Dr. med. Silke
Schwarz, Elisabeth von Kügelgen, Dagmar Scharfenberg, Beate Wohlgemuth, Oliver
Langscheid, Michael Wetenkamp, Frank Linde, Johannes Stüttgen, Helga Kühl,
Angelika Fried
и на
600 участника в симпозиума „Право на детство“ на общността на валдорфските
детски граниди на 19. Ноември 2016 в Хановер.
Снимка 14: Tatjana Posavec
Превoд: Elena Pohl
