Избрахме да разкажем една същностна история, с характерния за валдорфските приказки декор, от коприна и
ръчно изработени кукли от естествени материали.
Приказката за това, как ябълките получиха звезди на Madge
Bigham, е пример за едно интригуващо пътуване чрез изкуство, за опознаване на
заобикалящата ни природа.
Благодарим, за поканата на Регионална библиотека „Захарий
Княжески“ и на всички родители и деца, които бяха с нас в тази нощ.
„Имало едно време едно малко семенце, което спяло в одеялото
си под земята всички зимни дни , чак до една ранна пролетна утрин , когато
бащата Слънце започнал да свети. Малкото семенце се събудило и започнало да се
протяга и прозява, докато най-накрая се надигнало над земята. След това то провряло
главичката си нагоре и погледнало към широкия свят.
След всички тези дълги зимни
месеци в тъмната земя, малкото кълнче мислеше, че никога не е виждало нещо
толкова красиво като тревата и цветята. То гледаше с широко отворени очи и в
почуда света. През целия ден слушаше музиката на птиците и на бриза и се
радваше на света, който бе пълен с чудеса. Гледаше облаците как плуват в
синьото небе, и след това видя в небето своя златен баща Слънце как потъна в
леглото си. Когато всичко се стъмни, малкото кълнче видя прекрасна гледка: в
небето светеха златни звезди! То искаше толкова много да се докосне до една от
тях , че се протегна и се опита да достигне небето. Но звездите бяха високо,
високо, че то не успя, и се разплака.
Изведнъж се появи фея, облечена в
дреха от същите тези блещукащи звезди. "Защо плачеш? - попита феята .
"Защото и аз искам да имам за мен една такава звезда", отговори
малкото кълнче. "Ах, някой ден твоето желание ще се изпълни", каза
феята. " Но първо трябва много работа да свършиш . Трябва да растеш силно
и високо и изпълнено с любов. " Като каза това, феята изчезна.
Малкото кълнче работи усилено да
расте високо и силно, и след известно време се превърна в млада фиданка. Тогава
крал Буря дойде с ветрове и дъждове и превиваше фиданката почти до земята. И
всеки път, когато тя се опитваше да се изправи отново, ставаше по-силна и
по-силна. След известно време вече не се страхуваше от него, защото знаеше, че
той и помага да израсне.
След много посещения от Краля на бурите, една сутрин малкото
дърво се събуди и намери клоните си покрити с розови цветчета. "О, колко
са прекрасни!" - извика то, и започна да полага много грижи за тях, ден
след ден, докато един ден се появиха малки бебенца семенца. Сега малкото дърво
се превърна в майка и беше толкова заето с грижа за малките си дечица ябълките,
че забрави за желанието си към феята. Лятото дойде и нейните деца пораснаха
златни и зелени, а малките феи дойдоха и целунаха всяка малка ябълка и те
станаха червени.
Малката ябълка беше толкова горда с децата си - тя усети ,
че не може да бъде по-щастлива. Тогава изведнъж феята с корона от звезди се
появи до нея. "Аз дойдох да изпълня твоето желание," каза тя, "да
ти донеса една звезда от небето." „О“, каза малкото ябълково дърво,
"Аз вече не се нуждаят от звезда. Аз съм много щастливо с моите ябълкови
деца.“ "Добре тогава" отвърна феята "аз ще дам моята кошница със
звезди на твоите деца. Но ще ги скрия дълбоко вътре, където само земните деца
могат да ги намерят."
След приказката, всяко дете можеше да си направи по една
звездна фея, която да отнесе в къщи.
