вторник, 11 април 2017 г.

Великденски приготовления

В началото на годината природата ни кара интензивно да преживеем великденската тема за смърт и възкресение. Дните постепенно стават по-дълги, чувства се нарастващата сила на слънчевата светлина.
Когато земята се постопли, подават се първите връхчета на листенца, а малко по-късно удивително се открива цяло множество цветни главички. Природата се разкрасява за великденското празненство. Животните също едно по едно напускат зимните си убежища, хората излизат навън да се дивят на преобразяването в природата. Иска ли човек да се настрои заедно с децата си за великденския празник, то има много смислени възможности.

Великденска градинка или Великденска тревичка
Една от най-изразителните картини за превръщането на Смърт и Възкресение намираме в семенцето. Прекрасна дейност е посяването на семена с децата, преди Великден. В зависимост от вида на семето, 1-2 седмици преди Великден пълним разлети глинени саксиийки с пръст.  След това заедно посяваме, например с думите:

Ние сеем семенцата, семенцата тъй крехки,
сипем ги нежно върху земята мека,
добре ги завиваме, и те заспиват леко.
Скоро връхчето наднича
от една цепнатинка,
растенията поникват,
да ги полеем с вода.
И ако почакаме двамина
пораства тревичка в нашата градина.


След това, преди да поставим „градинките” на перваза на прозореца, оставяме да ги „навали”.

Великденското яйце
Яйцето винаги е било символ на възобновяващия се живот, едно ново начало или едно развитие. Също така то е едно отражение на вечното, нетленното или непреходното в човешкото същество. Християнството е приело образа на яйцето като източник и начало, и го е свързало с най-голямото ново начало в историята на човечеството. Исус Христос изстрадва смъртта като висше божествено същество в едно човешко тяло, но той я преодолява и оттук насетне, Той може да бъде търсен и намерен от всеки човек.
Великденското яйце е едно доста особено яйце. На естествения продукт от животинското царство човекът придава нещо с неговите художествени способности. Със светещо пъстри цветове и богатство от форми се дава израз на цялата радост и тържество на новото начало в природата и Христовото  Възкресение.

Великденският заек
Заекът представлява един образ на алтруизма. В стари легенди се разказва, че заекът е готов да се жертва за другите. Нещо подобно се казва и за лова на зайци – при който, един заек е готов да скочи, вместо друг, който преследват, и да го спаси.
Заекът, едно тревопасно, също е животно, което не наранява никого. Ако ние, хората, успеем съзнателно да упражняваме тази жертвоготовност, то ние сме напът да събудим Христовите сили в нас. Великденският заек е невидим и има златиста козинка. Той не полага яйцата, но може да ги донесе и скрие до навечерието на празника.


Вън от съвременната традиция на подаряване, заекът носи просто яйца - строго определено не сладки яйца.

Превод: Валентина Тодорина

Източник:
http://www.waldorfwilhelmsburg.de/upload/pdf/Ostern_Levana_16_01_2003_KiGa_Aschaff.pdf

Няма коментари:

Публикуване на коментар