Всички родители и учители знаят как децата обожават да слушат истории.
От приказките те могат да учат, от една страна, с лекота и интерес, а от друга, достатъчно задълбочено и поради това, те играят ключова роля в учебната програма на валдорфската педагогика.
Упреците, разговорите, предупрежденията, поощренията или заплахите в повечето случаи не помагат, докато приказките могат да възпитат момичетата и момчетата в големите истини на живота.
Това е така, защото приказката ангажира въображението на децата и засилва техните вътрешни способности за представяне - способността им да създават картина в „окото на ума“, съществено умение за творческо мислене по-късно в живота.
Валдорфските учители са една съкровищница, пълна с приказки. Независимо дали това е математика, граматика, зоология или география, винаги има подбрана подходяща история. Има истории, които ще подкрепят изцелението на отделни деца или социалния живот на класа, и такива, които ще помогнат на децата да преживеят скръбта, да възвърнат самочувствието си или да се справят с неочаквани обстоятелства.
Кристин Натейл, която се е запознала с учението на Рудолф Щайнер и неговата дейност още на 16-годишна възраст, по време на лятната работа в биодинамичната градина на Threefold Community в Ню Йорк, е точно такъв валдорфски учител, който е създавал истории за децата, на които преподава години наред.
Сега и българските деца имат възможността да се запознаят с нейното творчество в четирите книги със сезонните ѝ вълшебни приказки.
Специално за нашите читатели Кристин Натейл отговори на няколко въпроса:
Основателят на валдорфските училища Рудолф Щайнер е насърчавал учителите в основното училище към това децата да се запознават с природния свят по един точно определен начин - чрез истории, които учителите измислят със собственото си въображение. Трудно ли се изпълнява тази заръка на Щайнер?
К. Н.: Може да е плашещо за
някои нови учители, които още не са били разказвачи.
Но, след
научаването
на множество истории –
особено на
приказки „чрез
сърцето“ и наблюдавайки
различните
техни въздействия върху отделни деца и групата, създаването на истории, които
усещате като потребни
за конкретния случай, става все по-инстинктивно.
Прави впечатление, че Вашите приказки са точно такива - рисуват вълшебни картини, отразяващи случващото се в природата. Но читателите имат възможността да надникнат отвъд това, което е дадено да видят нашите физически сетива. Може ли да се каже, че Вашите приказки говорят на детската душа?
К. Н.: Да, аз вярвам, че всички мои истории се появиха с необходимостта от точно определена приказка за конкретен ден в моята детска градина. Много от тях се зародиха пряко от взаимодействието между децата, които наблюдавах, или бяха създадени, защото не намирах история, която да почувствам като тяхна необходимост.
В част от приказките Ви, сякаш е отделено специално
място на възпитанието в традиционните
морални ценности – щедрост, скромност, любов, прошка, уважение.
Как се възпитават тези качества във валдорфската педагогика?
К. Н.: Тези „традиционни“ценности са просто позитивните чувства, които живеят във всяка душа, преди тя да бъде накърнена от външното общество. Във валдорфската педагогика, и особено в ранното детство, ние не се стараем да „преподаваме“ тези душевни качества, а само ги формираме за децата, чрез онова, което живее в нашите собствени души. Понякога грешим, но нашите ангели насън ни помагат да се поправим.
В последно време се смята за достатъчно да знаем, че приказките са за децата, но има ли особености в това кои приказки за каква възраст са подходящи? И в този смисъл, за каква възраст са подходящи приказките от поредицата „Вълшебни приказки“ (Пролетни, Летни, Есенни, Зимни)?
К. Н.: Историите в тази сезонна поредица бяха създадени за моите деца в детската градина. Но те са много подходящи и за началните класове и аз вярвам, че могат да бъдат преживени с радост от всекиго.
„Тази история написах за теб, но в началото не бях помислил, че момичетата растат по-бързо от книгите и ти вече си твърде голяма за вълшебни приказки. И докато книгата ми бъде отпечатана и подвързана, ще пораснеш още повече. Но един ден ще бъдеш достатъчно голяма, за да започнеш отново да четеш вълшебни приказки. Тогава може би ще свалиш книгата от горния рафт на библиотеката, ще я избършеш от праха и ще ми кажеш какво мислиш за нея. Аз навярно ще съм вече глух, за да те чуя, и твърде стар, за да разбера думите ти, но ще бъда все още твоят обичащ те кръстник.“
К. С. Луис, Лъвът, Вещицата и дрешникът
„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.”
Алберт Айнщайн