вторник, 10 януари 2017 г.

Група за игра за деца до 7 г.



Валдорфска детска школа за изкуства и занаяти „Изида“, започва сформирането на група за игра с методите на валдорфската педагогика. Групата е предназначена за родители и деца до 7 год. възраст, като им предоставя възможност, да се запознаят постепенно чрез практически дейности с валдорфската педагогика.
Всяко занимание включва: игри с пръсти, творческа свободната игра с играчки от естествени материали / дърво, коприна, вълна/, лека закуска, занаяти/ работа с вълна, коприна, восък, живопис, месене на хляб, сезонни дейности/, време за приказка.


 Уникалната характеристика на групата за игра е, че родителите са активно ангажирани с изброените дейности, които децата могат да имитират, докато общуват по между си, играят, хранят се или усвояват занаяти, но без да губят сигурността на родителя си.
Средата е подкрепяща, за родителите, които могат да черпят опит от други родители или от учителя, или да споделят своя опит по отношение на прилагане на принципите на валдорфската педагогика. 

Какво прави тази група за игра по-различна:

  •  Това е идеалната среда за въвеждане за семейства, които желаят да се запознаят с валдорфската педагогика;
  • За малки деца, най-добрата форма на обучение е да имитират родителите;
  • Родителите се включват във всички дейности;
  • Всяка среща се провеждас един и същ ритъм. Това създава сигурност в децата и родителите, които знаят какво следва.
  • Родителите ще придобият опит и увереност в разказването на приказки с ръчно изработени кукли от вълна и дърво.

Играчките са ръчно изработени, от естествени материали и предоставят неограничени възможности за въображението /шити и плетени кукли, копринени шалове, филцови кукли, дървени играчки и разбира се всичко онова, което може да се намери в природата-шишарки, кестени, жълъди,листа,…/.



Кога:

Заниманията ще се провеждат - веднъж в седмицата, в събота или неделя, с продължителност 2часа и 30 мин.;
При интерес е възможно сформирането на две групи за игра/ за деца до 4 год. възраст и деца от 4 до 7 год. възраст./ ще се работи с малки групи, до 10 деца./

Начало на заниманията – края на м. януари 2017 год.

Такса за участие – 40 лв. месечно.

Място на провеждане: гр. Стара Загора, ул. „Майор Т. Кавалджиев“ №149

Заниманията в групата за игра ще води Наталия Дончева – един от създатели на сайта „Фейландия – валдорфска педагогика в дома“. „Потапянето в атмосферата на феи и гноми, на играчки от дърво и вълна, на шити и плетени кукли, е едни безценен подарък за децата. Този подарък, дава аромат и цвят на детството им и ги съхранява деца, в свят, в който всеки се опитва да ги направи възрастни, колкото се може по-рано.“

За записвания и информация тел: 0889699058

събота, 7 януари 2017 г.

Групи за социална арт терапия за деца или родители



Във валдорфското възпитание изкуствата имат специално място. Процесът на учене не е просто интелектуално упражнение, а изкуствата могат да укрепят детето в различни насоки. За родителите също е добре да творят нещо от себе си и да преживеят динамиката на един процес, където, стъпка по стъпка, се формира едно ново цветово впечатление, движение, форма. Те ще придобият разнообразен опит, за да си изградят цялостна представа, за развитието на детето им.

Щастливи сме, че към екипа от преподаватели в детска школа „Изида“, се присъедини Мартайн Мюл. Той  е датчанин, валдорфски възпитаник, психолог и арт терапевт с многогодишен опит в ръководството на групи и личности за подкрепа на тяхното развитие. В България той работи с различни художествени техники, събуждайки интерес за преживяване повече на вътрешния творчески процес, отколкото просто на резултата.
Творческият път с малки практически упражнения и саморефлексия стимулира процеса: събуждане за основни душевни активности като мисленето, чувстването и волята.
(Събуждане на чувствителност за главни душевни способности като мисленето и чувстването, водещи към волево действие.)

Предстои сформирането на две групи:
* Група за деца над 12 год. възраст, които ще работят с:
- чертане, различни техники
- моделиране с глина
- рисуване, техника мокро в мокро

* Група за родители – за арт занимания с глина, сух пастел и акварел
За всяка група:
„В началото ще правим прости упражнения с различните техники.
Това може да бъде специфично за всяка възрастова група.
Според интереса и нивото в групата, ще прогресираме и откриваме по чудесен начин колко лесно и приятно може да бъде творчеството. Не е необходим предварителен опит. Най-напред ще бъде важно преживяването – след това резултатите. Те идват с опита. „ /М.Мюл/

Кога:
Заниманията ще се провеждат в петък, веднъж на всеки две седмици -
серия от седем тематични занимания.

Предварителен опит не е необходим.
Начало на заниманията – края на м. януари 2017 год.
Такса за участие – 70 лв. за цикъл от 7 занимания, с продължителност три месеца и половина.
Място на провеждане: гр. Стара Загора, ул. „Майор Т. Кавалджиев“ №149


За записвания и информация тел: 0889699058

четвъртък, 5 януари 2017 г.

THANKS TO HARO

THANKS TOHARO
WE ARE GLAD TO EXTEND OUR THANKS TO HARO! THEY GAVE US FIRMLY AND COMFORTABLE FLOOR TO MOVE ON. OUR CHILDREN ARE TURNING THIS ADORABLE AND FESTIVE GESTURE IN PLAY. THEY CREATED A CAR IN THEIR PLAY, WHICH WAS BRINGING US THE MUCH-LOVED PARQUET! LET THERE BE SUCH A GOOD CHRISTMAS FOR EVERYONE!

DANK AN HARO
WIR SIND FROH UNSERE DANKBARKEIT AN HARO AUSZUDRÜCKEN! SIE HABEN UNS EINEN PASSENDEN UND FESTEN BODEN GEGEBEN, WORAUF MAN SICH GUT BEWEGEN KANN. UNSERE KINDER TUN DIESE FESTLICHE GESTE IM SPIEL UMSETZEN – SIE HABEN SPIELERISCH  EIN LASTWAGEN “ENTWICKELT”, WAS UNS DEN BELIEBTEN PARKEETT LIEFERN WOLLTE! LASS JEDER WEIHNACHTEN SO ERLEBEN!

ЩАСТЛИВИ СМЕ ДА ИЗРАЗИМ ДЪЛБОКАТА СИ БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ФИРМА HARO! ТЕ НИ ДАДОХА „ЗДРАВА ОСНОВА“, НА КОЯТО МОЖЕМ ДА СТЪПИМ – ДЪРВЕНА ПОДОВА НАСТИЛКА ОТ ЯСЕН. НАШИТЕ ДЕЦА ПРЕСЪЗДАВАТ РАДОСТТА ОТ ТОЗИ ПРАЗНИЧЕН ЖЕСТ -  В СВОБОДНАТА  СИ ИГРА ТЕ КОНСТРУИРАХА КАМИОН, КОЙТО НИ ДОСТАВЯ ДЪРВЕНИЯ ПАРКЕТ!
НЕКА КОЛЕДА БЪДЕ ТАКА ДОБРА ЗА ВСИЧКИ!
Благодарим и на „Паркетен Свят - Стара Загора“, че ни дариха поставянето на паркета!
 







сряда, 19 октомври 2016 г.

Възрожденския импулс в новото образование


 
Днес е един щастлив ден за мен. Част от оборудването за нашето училище, което доскоро беше на склад, след напускането на къщата в с. Хрищени, вече е в новата сграда. Надяваме се в тази къща скоро да тичат много щастливи деца; да се чува музика от флейти, а по стените да има красиви детски рисунки. Подреждайки част от обзавеждането и играчките, които не бях виждала повече от половин година, в мен нахлуват толкова приятни спомени. Всичко е минало през ръцете и сърцето на шепата хора, повярвали, че са в състояние да превърнат една мечта в действителност. И, няма как да не е оставило по нещо там. Да изпиташ радостта да направиш училище за децата си е било привилегия, която са могли да изпитат възрожденците. Днес ние ги сочим с пръст, честваме ги като будители и помним имената им. Можем ли, обаче, сега да се обединим и да направим училище, така както са го правили те, преди 150 – 200 години? Можем ли да забравим ежедневните си грижи и да се съберем в името на един идеал – нещо над ежедневието ни?
Един ден, преди около 4 години, стояхме, със синовете ми в двора на близкото до дома ни училище. Там понякога караха колело, защото беше оградено, безопасно, нямаше коли, а и децата бяха още във ваканция, и дворът беше пуст. Гледката не ми харесваше: изпочупени стари плочки, дупките между някои от които бяха запълнени с цимент. Вратата беше метална – от някаква ръждясала ламарина, прозорците с решетки – всичко изглеждаше жалко, студено, мрачно. Над входната врата имаше надпис „Напред науката е слънце!“…Тази гледка ме върна в моето детство. Тогава не това, а друго училище, което вече изглежда по същия начин, беше току що построено, чисто и хубаво. Нямаше решетки по прозорците, но аз и досега чувствам точно тази пустота, която „крещи” от гледката, а другата е някъде, безмълвно свряла се в душата ми, и засенчва всеки училищен спомен. Тънкото гласче на големия ми син, прекъсна мислите ми…„ Мамо, хубаво ли е на училище?“ – питаше той и ме гледаше с един чист поглед, с едни, широко отворени, любопитни очи, в които прозираше леко напрежение. Той вече знаеше, че когато порасне, ще ходи на училище. Може би, гледката и на него не е харесала, и се е питал: – А, как ли е вътре, зад решетките, зад ръждясалата врата? Какво да му кажа? Отново се върнах в спомените си в моето детство, за да открия там отговора…Чаках с такова нетърпение първия учебен ден, а след него с двойно по-голямо нетърпение звънеца за края на учебните часове, или ваканциите…Усещах, че детето ми ме наблюдава и в погледа му се чете едно упорито очакване. Колкото повече се бавя с отговора, толкова повече става безсмислено да отговарям, защото той, невръстният ми син се досеща, какво премълчавам…


Днес, няколко години по-късно, се връщам към този спомен. Какво се е променило? В училищата – почти нищо. Повечето вече нямат счупени прозорци – те са оправени по европейски проекти. Някои нямат и решетки на вратите, но онези – другите решетки, които прорастват вътре в децата и остават там загнездени, сраснали завинаги – те са още по-здрави. Промяната в мен, обаче, е голяма. За тези няколко години, минали от въпроса на сина ми, аз се опитах да намеря алтернатива на образование, което да даде на децата ми чувството за необятност и простор. Открих тази педагогическа система, и тя е вдъхновяваща, както за децата, така и за родителите. Това вдъхновение за родителите идва от това, че вътре в душата си могат да усетят падането на стената, която ги е разделяла със самите тях. Вече могат да се почувстват цялостни. Не е необходимо непрекъснато да се оглеждат край себе си, за да определят къде да вървят, спрямо това къде са останалите. Сега вече могат да гледат само вътре в сърцето си, и там да намират всички отговори. Чрез валдорфската педагогика открих, че мога. Открих, че въображението е оня неизчерпаем извор, от който винаги мога да греба с пълни шепи; открих природата около мен, с всичките и прекрасни промени през сезоните, и всичко това ме накара да се чувствам цялостна, щастлива и свободна.
За децата е още по-лесно. Те знаят кои са – само им се дава възможност да го проявят и в тях никога да не започне изграждането на стени, защото какво по страшно от това да загубиш себе си, та и да си опознал всичко останало, дори и в най-ранна възраст! Когато човек открие себе си, отваря и онази врата с неподозирана вътрешна сила, която го тласка да върви по неотъпкани пътеки. Какво значение има, когато знаеш няколко учебника наизуст, ако не знаеш кой си ти и какво ти искаш!
Все по-често мисля за създаването на валдорфските училища като за импулс, подобен на този, съпътствал създаването на възрожденските школа́ в България. Живеем във време, в което започваме да проглеждаме за недостатъците в социалния ред, но следващата стъпка е да преведем от думи в дела нашия морален импулс за промяна. Валдорфските училища не се създават, за да бъдат печеливш бизнес. Те се създават от вдъхновени хора, които жертват много време, труд и лични средства, за да създадат нещо по-добро за обществото, за най-милото на всички – децата – не за себе си. За създателите остава, обаче, най-голямата отплата – възможността да горят вътре в една благородна кауза. Да са с мислите и делата си там, да преживяват радостта да създават, да допринасят не за себе си, а за децата. За да може, когато преминат обучение във валдорфско училище, да си спомнят часовете, учителите и процеса на учене с трепет и вълнение, а не любимия им предмет да бъде междучасието, а най-забележителното от училище да са училищни истории, нямащи нищо общо с науката. За такова училище мечтая и такова училище наричам УЧИЛИЩЕ. Другото няма да коментирам тук.


За времето, откакто вървя по тази пътека, срещнах много хора – повечето от тях вдигаха палеца си нагоре и пожелаваха успех, други бяха заети… Имаше, обаче, и такива, у които имаше от онзи плам на българите възрожденци. Тези, последните, са ме вдъхновявали. Заради тях си е струвало да се върви този път, тях съм търсила винаги. Тези хора са живите – тези, които са във връзка със себе си, и те могат да дадат тласък на всяко добро начинание. Те знаят кое може да почака, кое е важно, и кое трябва да се свърши сега. Те намират как да помогнат, дори когато нямат време или пари, защото начин винаги има, само да го търсиш.
Шепа хора се събрахме с една мечта. Мислехме, че ще бъде по-лесно, но пътят се оказа по-дълъг и по-труден. Въпреки това, винаги съм смятала, че това са най-пълноценните години от живота ми. Започнахме с една мечта – днес стоим в прясно боядисаните стаи и подреждаме мебелите, които сме направили с внимание към всеки детайл. Усещането е невероятно! Раждането на училище е сходно с раждането на дете. И то като детето има нужда от хора, които да го обичат и обгрижват внимателно дълги години. Има нужда от това да бъде в мислите на общността.
Надявам се, тези редове да са дочетени докрая от такива хора, които могат да изпитат това вълнение и искат да оцветят живота си с него. Надявам се, такива хора да се свържат с нас и да предложат помощ в раждането на едно ново училище. Малките жестове могат да имат огромен ефект, когато са направени намясто.
Наталия Дончева – председател на СНЦ „Сдружение за валдорфска детска градина и училище – Стара Загора“
За връзка с нас:
new_waldorf_sz@yahoo.com
new-waldorf-sz.blogspot.bg

понеделник, 22 август 2016 г.

Семинар с Йоханес Елдерхорст в гр. Стара Загора 2016 год.


Скъпи приятели,
Щастливи сме да Ви съобщим, че в гр. Ст. Загора ще гостува за една седмица, от 24.08.2016 год., Йоханес Елдерхорст - валдорфски лечебен педагог от училище "Рудолф Щайнер" в Ленцбург, Щвейцария. Той е дългогодишен приятел на валдорфските инициативи в България.

Програмата за семинара с Йоханес Елдерхорст включва:
Педагогически семинарни занимания за учители, които ще се провеждат всеки ден от 24.08 до 29.08.2016 год. от 14.30 до 16.30 часа в кв. Железник, ул. „Венера“ 6 - сградата на Братския салон в Ст. Загора.
Лице за контакти: Валентина Тодорина - 0883346117
Публични вечерни лекции за родители, учители и всички, за които темите представляват интерес.
Лекциите ще се проведат в залата на Сдружение „Самаряни, Стара Загора – Комплекс за социални услуги за деца и семейства“, в гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 205.Тел. За контакти: 042/ 660 328; 0888130 739

Програма на вечерните лекции

24.08.2016 год. / сряда/
Динамика на видимото и невидимото във валдорфската педагогика„
Лектор: Валентина Тодорина – валдорфски педагог
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа


25.08.2016 год./четвъртък/
Жизнените сили на децата. Развитие на сетивата.“
Лектор:Йоханес Елдерхорст – валдорфски лечебен педагог от Щвейцария
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа


26.08.2016 год. / петък/
Ръчната работа във валдорфския учебен план – практическо занимание за работа с вълна.
Водещ: Деница Запрянова – Костова – валдорфски педагог
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа


29.08.2016 год. /понеделник/
Холистичен поглед върху ускореното детско развитие – причини и последици“
Лектор: д-р Донко Дончев
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа