вторник, 13 май 2014 г.

„Група за игра“ – 11.05.2014 год. Стара Загора

Пролетното настроение се пренесе във всяка една от дейностите на групата за игра този месец. Пролетни игри с пръсти, Приказка за малката авлига и пеперуди от филц за децата…Какъв по-добър начин да усетиш и заживееш в синхрон с промените в природата.

Приказка за малката авлига


Имало едно време две птички - майка и татко авлиги, които построили гнездо на едно дърво. То било направено от суха трева, перца и всякакви прекрасни неща.
Скоро след като гнездото било завършено, женската снесла две яйца в него, а след това тя и таткото вече не мислели за нищо друго, освен за това как да пазят тези яйца защитени и топли. Майката ги мътела ден и нощ; дори когато таткото и казвал, '' Ти наистина трябва да полетиш малко и да ме оставиш да се грижи за яйцата", тя не е искала да ги остави.


След известно време две малки птичета, братче и сестриче, се излюпили от яйцата. Птичетата били, толкова слабички и мънички, че не можели да се грижат за себе си, но те отваряли човките си много широко и писукали – „Пи-пи-пи, скъпа мамо, пи-пи-пи!" Техните родители били заети по цял ден да търсят нещо за ядене. Пиленцата растели бързо и скоро се покрили с меки пухкави перца, които били най-добрата дреха в света за малки птичета.
Минавали ден след ден птичетата пораснали и вече не били мънички и слабички.
Тяхната майка им казала един ден "Вие сте почти готови да се научите да летите" и те се почувствали много големи. Същият ден майка им и баща им отлетели заедно, за да намерят нещо за вечеря, и докато те не били в гнездото, малките птици чули много странен шум, който сякаш идвал от едно езерце, близо до дървото Той звучал така – „Ква-ква ква!“

''O! Какво ли може да е? ", казало сестричето.
"Ще надникна от гнездото, за да видя" - отговорило братчето.
Но, когато погледнало надолу, не видяло нищо, въпреки че много ясно се чувало: "Ква-ква!" Птичето се навело още малко напред и малко по-надолу, докато му се завило свят.
"Пи-пи! Ще паднеш!" извикало сестричето. То едва го бе изрекло и братчето се изтърколило от гнездото надолу към земята! Не се ударило, но било много изплашено! „Пи-пи!, мамо, пи-пи, тате!" писукало то. „Пи-пи! " изписукало тъжно сестричето в гнездото, но майката и бащата били твърде далеч, за да ги чуят.
Падналото птиче заподскачало на земята и се огледало. То било близо до езерото и звукът, който чуло, сега бил много силен: ''Ква-ква!"
"Пи-пи!" извикало птиченцето и в един момент до него скочила голяма жаба. Това била старата жаба – учителка в училището, и тя преподавала пеене на малките жаби. "Ква-ква!"-казала тя. „Как мога да уча малките жаби да пеят, когато вдигаш такъв шум?"
"Пи-пи! Искам мама!", казало мъничкото птиче. Тогава жабата видяла, колко малко е пиленцето, и и станало мъчно за него. "Ела с мен", казала тя, "и аз ще те научи да пееш." Но мъничкото птиче писукаше по-силно от всякога. Дори гълъбицата, която пеела приспивна песен на бебета си на едно съседно дърво, долетяла да види какво става.
"Аз не мога да приспя моите деца в тази врява," казала тя на жабата, но когато видяла малката птичка, и тя я съжалила, като жабата. „Скъпо птиченче“, извикала тя "аз ще се опитам да намеря твоята майка." Върнала се при децата си, помолила ги да бъдат кротки и тихи и след това отлетяла надалеч за да търси родителите на падналото птиче.
Не след дълго тя срещнала бащата и майката на малката птичка, и всички се върнали бързо. Птичето все още писукало тревожно на земята.


"То е прекалено малко, за да бъде вън от гнездото", писукала майка му, ''Опитай да полетиш с крилата, както аз го правя", казал баща му. Птичето разперило криле и се опитало да лети, но тъй като било още малко, то не можело да достигне гнездото на дървото.


"Изпратете го в моето училище, и аз ще го научи да плува", казала жабата "това е по-добро от летенето, и много по-лесно се учи, аз съм сигурна, че ще успее". Жабата била много любезна, но майката на птичето и отказала: „Малките пиленца не харесват студената вода, могат да измръзнат от нея.“
Докато говорели, те чули шум от приближаващи стъпки, някой идвал към тях, подсвирквайки си весела мелодия.


"Идва едно момче!"- казала жабата
„То сигурно ще вземе моето скъпо дете и ще го сложи в клетка! Моля те, лети! Лети!" изписукала майката. Но преди птичето да успее да каже "Пи-пи! " момчето го видяло.
Тогава бащата на птичето полетял над главата на момчето, а майката - пред него, за да не го вземе момчето. Жабата изквакала и гълъбът изгукал, но никой от тях не можел да скрие малката птичка от момчето. Момчето се навело и взело внимателно малката птица в ръце.
Огледало се търсейки гнездото, от което е паднало птичето. "Гу-гу. Мисля, че знам, какво ще направи", казал гълъбът.
Момчето сложило птичето в джоба си и започнало да се изкачва по дървото. То се катерело от клон на клон, все по-високо, докато най-сетне стигнало до гнездото, където сестричката на птичето чакала.


Майката и бащата на птичето полетели към върха на дървото, за да видят какво ще направи момчето. То сложило птичето обратно в гнездото, много внимателно, както биха го сложили майка му и баща му ако можеха.
„Благодаря ти! Благодаря ти!" запяха майката и бащата, докато момчето слизаше от дървото. „Пи-пи! Благодаря ти!", викаха малките птички от гнездото. "Гу-гу! Знаех си, че така ще направи!" извика гълъбът. "Ква-ква! Бих искал това момче да беше ученик в моето училище", казала жабата, докато момчето вървеше покрай езерцето му.
А през това време малкото птиченце се беше сгушило в сестричката си, щастливо, че е в гнездото си.


Свободната игра





Във времето за работа с вълна, този път правихме пеперуди от филц. Специално благодарим на Жана от Канада, за чудесната идея, споделена с нас след посещението и на групата за игра в местното валдорфско училище.








Няма коментари:

Публикуване на коментар