вторник, 25 февруари 2014 г.

"Зайчето и моркова"



Поля и планини били покрити с дебел сняг. Зайчето нямало нищо за ядене и решило да излезе да си потърси храна. Обикаляло, обикаляло и най-накрая намерило два моркова. То изяло единия морков и си казало „Толкова силно вали сняг, сигурно и магаренцето няма нищо за ядене. Ще му занеса другия морков.“
Зайчето веднага тръгнало към къщата на магаренцето, но когато отишло там магаренцето го нямало. Зайчето оставило моркова и си тръгнало с подскоци.
Магаренцето също било отишло да търси храна. Било намерило няколко картофа и си тръгнало доволно към къщи. Когато отворило вратата видяло моркова. „Как ли е попаднал тук този морков“-зачудило се магаренцето. Тогава то изяло картофите и си казало: „Толкова силно вали сняг и е така студено, аз вече се нахраних, но сигурно агънцето няма нищо за ядене, ще му занеса този морков.“
Магаренцето занесло моркова в къщата на агънцето, но и то не било там. Магаренцето го оставило внимателно и си тръгнало.
Агнето също било излязло да търси храна. То намерило една зелка и вървяло доволно към къщи. Когато отворило вратата видяло моркова: „Как ли е попаднал тук този морков“ – зачудило се агънцето. Тогава то изяло зелката и си казало „Толкова силно вали сняг и е така студено, аз вече се нахраних, но сигурно сърнето няма нищо за ядене, ще му занеса този морков.“
Агънцето взело моркова и го занесло в къщата на сърнето. Къщата обаче била празна. Агънцето оставило моркова внимателно и си тръгнало бързо. Сърнето също било излязло да си търси храна. Било намерило зелени листа и си тръгнало доволно. Когато отворило вратата, видяло моркова. „Как ли е попаднал тук този морков“-зачудило се сърнето. Тогава то изяло зелените листа и си казало: „Толкова силно вали сняг и е така студено, аз вече се нахраних, но сигурно зайчето няма нищо за ядене, ще му занеса хубавия морков.“
Сърнето тръгнало веднага към къщичката на зайчето. Зайчето било сито и спяло в леглото си. Сърнето не искало да го буди и за това търкулнало моркова вътре и си тръгнало. Когато зайчето се събудило, си потъркало очите учудено и си казало: „Сигурно някой добър приятел ми е донесъл морков.“ Тогава то изяло моркова, който се оказал много, много вкусен…

Превод от немски: Виолета Данчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар